Джон Вердън - Затвори очи

"Частиците от куршума, открити по патиото, са прекалено малки. Балистичната експертиза не може да предостави категорични заключения. С голяма вероятност може да се предположи, че става въпрос за далекобойна карабина с малък или среден калибър, снабдена с отличен оптичен мерник и използвана от опитен стрелец."

"Скот Аштън е информиран за описанието на оръжието и заключението, че чашата е била истинската мишена. Цел: да се установи дали познава някого с подобно оръжие и умения за стрелба. Лицето показва признаци на притеснение. При повторното запитване съобщи за двама души, притежаващи пушки с подобни характеристики и оптически мерник: самия той и бащата на Джилиан, доктор Уитроу Пери. Каза, че Пери обича да ходи на сафари и да ловува екзотични животни, а и е отличен стрелец. Аштън твърди, че е купил собствената си пушка "Уедърби Магнум", 257 калибър, по предложение на Пери. Когато помолих да я погледна, той установи, че тя липсва от дървената кутия, която държал в гардеробната до спалнята си. Не можеше да си спомни кога за последно е виждал оръжието, но предположи, че е било преди два-три месеца. На въпроса дали Хектор Флорес е знаел за съществуването и скривалището на пушката Аштън обясни, че Флорес е отишъл с него до Кингстън, когато я е купил, и пак той е сковал дъбовата кутия, в която я е държал."

Гърни обърна листа от другата страна, но там не бе написано нищо. После разрови купчината документи, от които я бе измъкнал. Търсеше доклад за проведения разпит на Уитроу Пери. Такъв обаче нямаше, макар че разговорът би трябвало да е проведен. А може би не беше. Възможно бе да е пропуснат. Това се случваше понякога при прехвърлянето на дадено разследване от един следовател на друг, в случая – от неконтролируемия Хардуик на некомпетентния Блат. Да, напълно бе възможно.

Време бе за втора чаша кафе.

Причините можеше да са няколко – притокът на енергия от кофеина; естественото за всяко човешко същество безпокойство, предизвикано от твърде дългото седене на едно място; потискащата перспектива да рови сред купищата недобре сортирани документи; проблемът с неуточненото местонахождение на Уитроу Пери и пушката му на 17 май следобед. Вероятно всички тези неща, взети заедно, плюс идеята, която му хрумна във връзка със счупената чаша, го накараха да вземе мобилния си телефон и да се обади на Джак Хардуик.

Следователят отговори след пет позвънявания, когато Гърни вече обмисляше какво съобщение да остави на гласовата му поща.

– Какво?

– Много мил поздрав, Джак.

– Ако знаех, че си ти, нямаше да се постарая и толкова. Е, какво става?

– За дебелата папка, която ми връчи.

– Въпроси ли имаш?

– Пред мен в момента има около петстотин страници информация. Чудех се дали няма да ми дадеш някаква насока.

Хардуик избухна в гръмогласния си, остър смях, който звучеше по-скоро като стържене на пясъчна струя, отколкото като израз на човешка емоция:

– Мамка му, Гърни! Холмс не бива да пита Уотсън за правилната посока!

– Нека го кажа по друг начин – заяви Гърни, като си спомни колко е трудно да изкопчиш нормален отговор от Хардуик. – Има ли нещо в тая планина документи, което би ми се сторило сравнително интересно?

– Като снимки на голи жени ли?

Тези игрички с Хардуик можеха да продължат с часове, затова Гърни реши да промени правилата, да промени темата, да го извади от равновесие.

– Джилиан Пери е била обезглавена в 16:13 часа следобед – заяви той. – Плюс-минус трийсет секунди.

Последва кратка пауза, след което:

– Как, мамка му...

Гърни си представи как мисълта на Хардуик препуска из "терена" на случая – около бунгалото, из гората, по поляната – в опит да разбере какво е пропуснал. Гърни изчака няколко секунди, за да е сигурен, че слисването и раздразнението на следователя са достигнали връхната си точка, и прошепна:

– Отговорът е в чаените листенца.

Веднага след това затвори.

Хардуик звънна отново след десет минути – доста по-скоро, отколкото Гърни очакваше. Това бе една от изненадващите му черти: под фасадата на отвратителния му характер се криеше остър като бръснач ум. Гърни често се бе питал колко ли далеч би стигнал и колко по-щастлив би бил този човек, ако не бе така обременен от своя начин на мислене и поведение? Разбира се, този въпрос можеше да се зададе на много хора, включително на самия него.

Гърни не си направи труда да го поздрави.