Джон Вердън - Затвори очи

На това място в показанията, в полето отстрани Хардуик бе записал на ръка: "При снемането на показанията по-горе на гореподписания Скот Аштън бяха зададени няколко допълнителни въпроса. Въпросите и отговорите му са, както следва:

Дж. Х.: Правилно ли да разбирам, че не сте знаели нищо или почти нищо за миналото и средата, в която е израснал този човек?

С. А.: Напълно вярно.

Дж. Х.: Фактически той не е предоставил никаква информация за себе си?

С. А.: Точно така.

Дж. Х.: И въпреки това е спечелил доверието ви до степен да му позволите да живее в имота ви, да влиза в дома ви и да отговаря на телефонните ви обаждания?

С. А.: Наясно съм, че звучи идиотско, но смятах, че отказът му да говори за миналото си е някакъв вид честност. Той можеше да си съчини някаква история, да си измисли минало, за да бъде по-убедителен, но не го направи. Макар да не звучи много логично, това ме впечатли. Така че – да, имах му доверие, въпреки че той отказваше да говори за миналото си.

Гърни прочете още веднъж показанията, този по-бавно, а после – и трети път. Текстът му се стори изключително необичаен, както заради това, което разкриваше, така и заради онова, което премълчаваше. Едно от нещата, които липсваха, бе яростта. Не по-малко стряскаща и очебийна бе липсата на инстинктивния ужас, който Аштън бе показал предния ден, когато бе изхвърчал от къщичката с крясъци и се бе стоварил насред лехата с цветя.

Дали тази промяна не се дължеше на употребата на лекарства? Като психиатър Аштън със сигурност имаше достъп до подходящите успокоителни. Или пък имаше и нещо друго? Невъзможно бе да се прецени само от думи, напечатани на хартия. Би било интересно да се срещне с този човек, да се вгледа в очите му, да чуе гласа му.

Ако не друго, от доклада поне ставаше ясно защо бунгалото е било почти необзаведено – Хектор Флорес е настоявал то да остане в този вид. Не се казваше обаче защо не е имало дрехи, обувки и тоалетни принадлежности, нито пък какво е станало с компютъра. Или защо, след като е изнесъл всичките си лични вещи, е решил да остави галошите.

Гърни обходи с поглед купчините документи, които бе наредил пред себе си. Спомни си, че е видял два доклада, относно убийството, а не един. Зачуди се защо, пресегна се през масата и измъкна втория доклад изпод първия.

Документът бе от полицейския участък в Тамбъри, съставен след направена проверка по сигнал. Обаждането бе получено в 16:15 на 17 май 2009 г. – точно седмица след убийството. Оплакването идваше от доктор Скот Аштън, с адрес: Баджър Лейн № 42, Тамбъри, Ню Йорк. Докладът бе подписан от сержант Кийт Гарбели и върху него бе отбелязано, че е изпратено копие до Бюрото за криминални разследвания към Окръжното управление на полицията, на вниманието на главен следовател Дж. Хардуик. Гърни предположи, че в момента чете копие от онова копие.

"Подалият оплакването пиел чай на масичка във вътрешния двор откъм южната страна на къщата, с лице към поляната отпред. Имал навика да прави това при хубаво време. Чул единичен изстрел и едновременно с това видял чашата му да се пръсва. Изтичал в къщата през задната врата (откъм патиото) и се обадил в участъка на Тамбъри. Когато пристигнах на мястото (след мен дойде и подкрепление), лицето, подало сигнала, показваше признаци на тревога и напрежение. Първоначалният разпит бе проведен във всекидневната. Лицето не бе в състояние да определи откъде е дошъл изстрелът, предположи, че е "от голямо разстояние, приблизително в тази посока" (махна с ръка към прозореца, от който се виждаше покрит с гора хълм на около 300 м.). Нямаше представа за причините или обстоятелствата около случката, предположи само, че "може би е свързана с убийството на съпругата ми". Твърди обаче, че не знае каква точно може да е тази връзка. Смята, че е възможно Хектор Флорес да иска да убие и него, но не успя да предостави мотив за това."

Копието на доклада за последвалото разследване на инцидента показваше, че случаят е бил прехвърлен на БКР. Бланката носеше печата на Бюрото и на нея имаше четири рапорта за предприетите следствени действия: три съвсем кратки бележки и една малко по-дълга. И четирите бяха подписани с "Дж. Х.":

"Претърсване на имота на Аштън и прилежащите гори и хълмове: отрицателен резултат. Разговори със съседи/потенциални свидетели: отрицателен резултат."

"Възстановката на чашата показва, че куршумът я е улучил точно в средата: на равни разстояния от ръба до дъното, отляво надясно. Това подкрепя теорията, че истинската мишена е била самата чаша, а не Аштън."