Джон Вердън - Затвори очи

Към формуляра с физическите характеристики бе захваната и още една страница, озаглавена: "Допълнителни свидетелски показания на доктор Аштън, снети на 11 май 2009 г." Подписано бе от Аштън и Хардуик, вторият – в ролята му на главен следовател по случая. Напечатаният текст бе сравнително кратък, като се вземат предвид времевият период и събитията, които покриваше:

Първата ми среща с Хектор Флорес бе през втората половина на април 2006 г., когато той дойде в дома ми да си търси сезонна работа. Тогава започнах да му възлагам дребни задачи по двора – косене, събиране на тревата, почистване, торене и прочее. Отначало той почти не говореше английски, но се научи бързо. Енергията и интелигентността му силно ме впечатлиха. През следващите няколко седмици установих, че е много добър дърводелец. Започнах да разчитам на него за голяма част от поправките и поддръжката на къщата и двора. В средата на юли той вече работеше целодневно, седем дни в седмицата, като за освен гореизброените дейности отговаряше и за почистването на къщата. Беше се превърнал в изключително полезен служител – инициативен и практичен. В края на август ме попита дали не може вместо част от парите, които му плащах, да се пренесе в недовършеното бунгало зад главната къща. Искаше да го обитава в дните, в които е тук. Имах някои опасения, но се съгласих. Скоро след това той заживя в бунгалото, където прекарваше около четири дена в седмицата. От магазин за намалени стоки си купи малка маса и два стола, а по-късно и един евтин компютър. Каза, че само това иска. Спеше в спален чувал – твърдеше, че така му е удобно. След известно време започна да проучва в интернет различни възможности за обучение. Междувременно апетитът му за работа нарастваше и не след дълго той се превърна в нещо като мой личен асистент. В края на годината вече му поверявах известни суми, с които пазаруваше и изпълняваше дребни поръчки, при това много добре. Говореше английски без граматически грешки, макар все още да имаше силен акцент. Държеше се очарователно. Често вдигаше телефона вместо мен, записваше правилно съобщенията ми и дори ме информираше за леки особености в настроението и тона на някои от хората, които се обаждаха. (Като се замисля сега, доста е странно, че разчитах толкова на човек, който доскоро си бе търсил работа като градинар. Същевременно всичко вървеше добре, без никакви проблеми, поне доколкото знаех. Това продължи почти две години.) Ситуацията започна да се променя през есента на 2008 г., когато в живота ми влезе Джилиан Пери. Скоро след това Флорес стана мрачен и затворен в себе си. Всеки път си намираше поводи да не влиза в къщата, когато Джилиан бе тук. Промените станаха по-забележими и обезпокоителни в началото на 2009 г., когато обявихме плановете за женитба. Първо изчезна за няколко дни. Когато се върна, твърдеше, че е открил ужасни неща за Джилиан и рискувам живота си, ако се оженя за нея. Отказа обаче да ми даде каквито и да било подробности. Заяви, че не може да ми каже нищо повече, без да разкрива източника на информацията си – а това не можел да направи в никакъв случай. Умоляваше ме да размисля, да се откажа от решението си за женитба. Когато разбра, че нямам подобни намерения – не и без да зная за какво точно говори – и че няма да толерирам необосновани обвинения, той като че ли прие ситуацията, макар да продължи да отбягва Джилиан. Днес си давам сметка, че при първите признаци на нестабилност е трябвало да го уволня. Но с присъщата за професията ми арогантност аз реших, че ще успея да разбера каква е причината за проблема и да го отстраня. Представих си как провеждам такъв великолепен образователно-възпитателен експеримент, без изобщо да си представям, че си имам работа със сложна и опасна личност, която може да загуби контрол. Трябва да призная също така, че той правеше живота ми по-лесен и комфортен, затова не исках да се лишавам от него. Не мога да опиша колко бях впечатлен от интелигентността му, бързината, с която се образоваше съвсем сам, многото области, в които бе компетентен... Всичко това сега звучи като безумие на фона на случилото се.

Последната ми среща с Хектор Флорес бе сутринта в деня на сватбата. Джилиан бе наясно, че Хектор я презира, и бе обсебена от желанието той да приеме факта, че ще се женим. Затова ме накара да направя последно усилие да го убедя да се присъедини към сватбеното празненство. На сутринта отидох до къщичката му и го открих седнал на масата, неподвижен като камък. Поднових поканата си, но той отказа. Беше облечен изцяло в черно – черна тениска, черни дънки, черен колан и черни обувки. Може би това трябваше да ми подскаже нещо. Тогава го видях за последен път.