Джон Вердън - Затвори очи

– Общо взето. Съжалявам, че не звъннах по-рано. Днешният следобед беше малко откачен.

– Как така "общо взето"?

– Ъ? А-а, исках да кажа, че съм добре, но съм изправен пред малка загадка...

– Колко малка?

– Трудно е да се каже в момента. Изглежда обаче, че Джикинстил е някакъв мошеник. Цяла вечер търча насам-натам и се опитвам да науча нещо повече.

– Какво стана?

Тя вече бе напълно будна и говореше със съвършено спокоен тон, който едновременно прикриваше и издаваше загрижеността ѝ.

Гърни бе наясно, че има две възможности. Можеше да ѝ разкаже всичко, което знаеше, както и онова, от което се страхуваше, без да се съобразява с въздействието, което то щеше да окаже върху нея. Или пък можеше да ѝ представи една непълна и не така обезпокоителна версия. В пристъп на нещо, което по-късно щеше да се окаже изкусна самозаблуда, той избра втората възможност. Реши, че това е само първата стъпка и че ще ѝ разкаже цялата история по-късно, когато той самият разбере какво точно става.

– По време на обяда се почувствах странно. По-късно, когато вече бях в колата, не можах да си припомня ясно какво сме говорили.

"Това е истината – каза си той, – макар и в съкратена версия."

– Май си се напил.

Това бе по-скоро въпрос, а не твърдение.

– Може би. Обаче... не съм напълно сигурен.

– Смяташ, че си бил упоен?

– Това е една от възможностите. Не че има някаква логика. Както и да е, досега оглеждах мястото и проверявах някои неща и вече съм абсолютно убеден, че нещо не е наред в цялата работа. А предложението за 100000 долара почти със сигурност е измама. Както и да е, обаждам ти се да ти кажа, че сега тръгвам от Манхатън и ще се прибера у дома след около два часа и половина. Съжалявам, че не звъннах по-рано.

– Недей да караш прекалено бързо.

– Ще се видим скоро. Обичам те.

За малко да пропусне последния излаз към моста. Все пак се сети навреме, хвърли бърз поглед вдясно и рязко зави към рампата. Край него се разнесе гневният протест на клаксони.

Твърде късно бе да звъни на Клайн. Но ако наистина бяха върнали Хардуик в разследването, може би той щеше да знае нещо за "Кармала" и споменатото от Клайн семейство Скард. С малко късмет щеше все още да е буден, да вдигне телефона и да няма нищо против да разговарят по темата.

И трите му надежди се оправдаха.

– Какво става, Шерлок? Не можа да дочакаш утрото, за да ме поздравиш?

– Поздравления.

– Явно си убедил всички, че ученичките от "Мейпълшейд" гинат като мухи, затова всичко живо наоколо трябва да бъде разпитано. И понеже няма достатъчно хора, Родригес беше принуден да включи и мен! За малко да се пръсне от яд!

– Радвам се, че отново ще работиш по случая. Имам два въпроса към теб.

– За псето ли?

– Какво псе?

– Онова, дето е изровило Кики.

– За какво, по дяволите, говориш?

– За териера на Мариан Елиът, който обича да си вре носа навсякъде. Ти да не би да не си чул?

– Я ми разкажи.

– Ами Мариан Елиът работела в розовата си градина, а Мелпомена била вързана за някакво дърво.

– Кой?

– Териерът се казва Мелпомена. Много умна и изтънчена кучка. Та Мелпомена успяла някак да развърже каишката. Тръгнала да се разхожда и се озовала зад къщата на семейство Мълър. Започнала да рови зад бараката за дърва. Когато баба Мариан най-после я открила, Мелпомена вече била изкопала една доста сериозна дупка. И старата мярнала нещо вътре... Познай какво?

– За бога, Джак, просто ми кажи!

– Първо решила, че е една от градинарските ѝ ръкавици.

– Господи, Джак...

– Е, помисли малко, де! Какво би могло да прилича на гумена ръкавица?

– Джак...

– Разложена човешка ръка.

– И тази ръка е била прикрепена към Кики Мълър, жената, която уж избягала с Хектор Флорес?

– Същата.

Гърни запази мълчание в продължение на няколко секунди.

– Почна ли да ти просветва, Шерлок? Почна ли да схващаш картинката, да си вадиш заключенията или каквото там правиш обикновено?

– Как е реагирал съпругът на Кики?

– Лудия Карл ли? Машинистът под елхата? Никаква реакция. Мисля, че психиатърът му така го е надрусал с ксанакс, че буквално не е в състояние да реагира. Зомби, това е той. Или пък е адски добър актьор.

– Знае ли се причината или приблизителната дата на смъртта?

– Изровили са я тая сутрин. Обаче определено е прекарала доста време в земята. Може би няколко месеца, което съвпада приблизително с изчезването на Хектор.

– А причината?

– Съдебният патолог все още не е изготвил писмения доклад, но от онова, което видях, бих могъл да направя някои предположения.