Джон Вердън - Затвори очи

Хардуик замълча. Гърни стисна зъби – знаеше какво следва.

– Бих казал, че смъртта ѝ вероятно е свързана с факта, че главата ѝ бе отрязана.

Гърни се прибра късно след полунощ и макар че спа малко, се чувстваше така, все едно не е мигнал.

На другата сутрин, докато пиеше кафе заедно с Мадлин, каза, че безпокойството му се дължи на подозренията му към така наречения "Джикинстил" и нарастващото напрежение в разследването по случая "Пери". Предполагаше, че голяма роля имат и страничните ефекти от веществото, с което го бяха упоили, но това не го спомена.

– Трябвало е да отидеш до някоя болница и да се прегледаш.

– Нищо ми няма.

– Може би трябва да си легнеш пак и да се опиташ да поспиш.

– Не, твърде много неща стават в момента. Освен това съм напрегнат и няма да заспя.

– Какво ще правиш в такъв случай?

– Ще работя.

– Знаеш, че е неделя, нали?

– Знам.

Всъщност бе забравил. Изплаши се колко объркан се чувства. Трябваше да открие нещо конкретно, върху което да се съсредоточи, нещо, което да му донесе яснота, което изискваше да действа логично, стъпка по стъпка.

– Защо не се обадиш в кабинета на Диктър и да провериш дали не може да те приеме днес?

Той поклати глава. Диктър бе семейният им лекар. Доктор Диктър. Обикновено му ставаше смешно заради глупавата алитерация, но днес не му бе до смях.

– Каза, че може да са те упоили. Струва ми се, че не приемаш нещата достатъчно сериозно. За какъв наркотик говорим?

Нямаше намерение да я тревожи с рохипнола. Наркотикът носеше асоциация със сексуалните престъпления и щеше да предизвика куп тревожни въпроси, на които не се чувстваше в състояние да отговори.

– Не съм сигурен. Предполагам, че става дума за нещо, което има ефект на алкохол и предизвиква бели петна в паметта.

Тя го изгледа с характерния си преценяващ поглед, който го караше да се чувства напълно разголен.

– Каквото и да е – допълни той, – действието вече отминава.

Знаеше, че тонът му е твърде небрежен и че му личи колко иска да сменят темата.

– Може би трябва да вземеш някакво лекарство, за да неутрализираш страничните ефекти...

– Сигурен съм, че естествените процеси в организма ми ще се погрижат за детоксикацията. Междувременно ми трябва нещо, върху което да се съсредоточа.

Тази идея моментално насочи мислите му към случая "Пери", което пък го подсети за разговора с Хардуик предната вечер и така внезапно осъзна, че докато бяха обсъждали Мелпомена и разлагащата се ръка на Кики Мълър, той бе забравил защо всъщност се бе обадил на Хардуик.

Минута по-късно вече бе грабнал телефона.

– Скард? – недоволно изръмжа Хардуик. – Да-а, попаднах на името във връзка с "Кармала Фешън". Между другото, неделя сутринта е, мамка му. Колко е спешен тоя въпрос?!

Нищо с Хардуик не бе лесно. Но ако човек беше готов да се включи в играта му, това значително улесняваше нещата. Един от начините бе да вдигнеш летвата на вулгарността.

– Представи си, че са ти опрели пищов в топките.

Хардуик помълча няколко секунди, сякаш преценяваше колко е изкусен изразът и колко точки да му присъди.

– "Кармала Фешън" е много особена организация. Трудно е да им хванеш следите. Собственост е на друга компания, която пък е собственост на по-голяма компания, която е собственост на корпорация със седалище на Каймановите острови. Много трудно е да се определи с какво точно се занимават. Изглежда, обаче има някаква топла връзка със Сардиния, а пък сардинската връзка има някакво отношение към семейство Скард. За членовете на семейство Скард пък се говори, че са много лоши хора.

– Говори се?

– За това няма съмнение. Просто няма правни доказателства. Според нашите приятели от Интерпол никой от семейство Скард не е осъждан официално за каквото и да било. Свидетелите винаги размислят и оттеглят показанията си. Или изчезват.

– И тези Скард притежава "Кармала Фешън"?

– Вероятно. Всичко свързано с тях е "вероятно". Вероятно така, вероятно онака. Те не оставят нищо черно на бяло.

– Добре де, какво представлява тази организация все пак? С какво се занимава?

– Никой не знае. Не можем да намерим нито един доставчик на платове или търговец на дрехи на дребно, който някога да е работил с тях. Публикуват реклами за изключително скъпи дамски дрехи, но няма никакви доказателства, че наистина продават такива.

– А какво казват по въпроса представителите им?