Джон Вердън - Затвори очи

До купчината тор, която отделяше порутената къща от порутената плевня на Калвин Хардън, бяха застанали собственикът и два негови татуирани клонинга. Мътните им погледи проследиха с ленива злоба колата на Гърни.

Почти очакваше по пътя към къщата на Аштън да мерне Мариан Елиът и Мелпомена (сега прочута след изравянето на погребани грехове), да стоят в строга поза на верандата си. Не забеляза нито една от двете. И от дома на Мълър не се виждаха признаци на живот.

Когато излезе от колата и стъпи на паркинг алеята в имота на Аштън, отново му направи впечатление английската атмосфера на мястото. То някак излъчваше богатство и спокойствие, достъпно само за отбрани. Вместо да тръгне направо към входната врата, той заобиколи и отиде до обвитата с бръшлян арка, през която се излизаше на широката поляна зад къщата. Макар храстите, които заобикаляха тревната площ, да бяха все още зелени, сред короните на дърветата вече се мяркаха жълти и червени отблясъци.

– Детектив Гърни?

Извърна се към къщата. Скот Аштън бе застанал на прага на отворената странична врата. Гърни се усмихна.

– Извинявам се, че ви безпокоя в неделя сутрин.

Аштън му се усмихна в отговор.

– Не бих и очаквал да правите разлика между работен и почивен ден, когато разследвате убийство. Има ли нещо конкретно, което...

– Всъщност чудех се дали не мога да огледам по-внимателно района около бунгалото.

– По-внимателно ли?

– Да. Имате ли нещо против?

– Нещо конкретно ли ви интересува?

– Надявам се да го позная, когато го видя.

Усмивката на Аштън бе точно толкова премерена, колкото и гласът му:

– Съобщете ми, ако имате нужда от помощ. Ще бъда в кабинета заедно с баща си.

Някои хора имат дневни, а други – кабинети , помисли си Гърни. Кой твърдеше, че американското общество е безкласово? Не ще да е бил човек, който живее в къща от котсуолдски камък.

Отиде до тревната площ отстрани на къщата, мина под арката и се озова на голямата поляна отзад. До този момент умът му бе така зает с най-различни мисли, че не бе забелязал колко хубав е денят – един от онези прекрасни есенни дни, когато промененият ъгъл на слънчевите лъчи, листата, които започваха да се обагрят в нови цветове, и абсолютната неподвижност на въздуха обединяваха усилията си да създадат един свят на хармония, неподвижност и безвремие. Свят, който не изискваше нищо от него и от чиято красота и покой му спираше дъхът. Както всички безоблачни моменти в живота на Гърни, и този бе съвсем краткотраен. Дошъл бе тук, за да се съсредоточи върху едно брутално убийство, да почувства атмосферата на местопрестъплението. Не да се наслаждава на времето.

Продължи към задната част на къщата, към просторното каменно патио и малката кръгла масичка – същата, на която бе седял Скот Аштън в онзи следобед преди четири месеца, когато куршум 257 калибър бе строшил чашата му за чай. Зачуди се къде е Хектор Флорес в този момент. Можеше да е навсякъде. Може би се криеше в гората, наблюдаваше къщата, следеше Аштън и баща му – а също и самия Гърни.

Вниманието на Гърни се насочи към бунгалото и онова, което се бе случило в деня на убийството, на сватбата. От мястото, където бе застанал, се виждаше предната част на бунгалото и една от страничните стени, както и част от гората, която Флорес трябва да е прекосил, за да захвърли мачетето на мястото, където го бяха открили впоследствие. През май дърветата вероятно тъкмо са се разлиствали, а в момента листата им оредяваха, следователно видимостта в горичката вероятно е била като сегашната.

Както бе правил неведнъж през изминалата седмица, Гърни си представи един добре сложен латиноамериканец, който се покатерва на перваза и се измъква през задния прозорец, а после дриблира като футболист между дърветата и бодливите храсти. Стига на около сто и трийсет-сто и четирийсет метра навътре в горичката и скрива окървавеното мачете под набързо събрани листа. А после... после какво? Нахлузва найлонови терлици на краката си? Или пък напръсква обувките си с някакъв химикал, за да не могат кучетата-следотърсачи да проследят миризмата му? И да продължи безпрепятствено до друго място в гората или до пътя отвъд нея, където Кики Мълър го чака с колата си и го откарва, преди полицията да е пристигнала? Или пък го завежда в собствената си къща? Където той я убива и заравя зад бараката за дърва... Само че защо? Какъв бе смисълът? А може би Гърни си задаваше неправилен въпрос, изхождайки от предположението, че въпросният сценарий има някакъв смисъл? Ами ако приемеше, че не става дума за логика, а за патология? Че мотивите за случилото се са резултат от някаква извратена фантазия? Нямаше смисъл да разсъждава в тази насока. Нямаше как да проследи логиката на събитията, ако такава липсваше. Освен това имаше усещането, че зад паравана на безумна ярост и откровена лудост в действителност се крие някаква логична последователност.