Джон Вердън - Затвори очи

Прехвърли дисковете и взе последния, с надпис "Изток-североизток". Пъхна го в дивиди-устройството и намери момента, в който Джилиан Пери влиза в бунгалото. Настани се на дивана срещу екрана, за да проследи внимателно следващите четиринайсет минути от видеозаписа.

Изгледа го веднъж, после и втори път, а объркването му само нарастваше. След това го пусна за трети път и продължи да го гледа чак до минутата, когато Лунц, местният полицейски началник, вече бе оградил периметъра на местопрестъплението и пристигнаха представителите на щатската полиция.

Нещо не бе наред. Не – не просто не беше наред. Беше невъзможно .

Обади се на Хардуик, който явно не бързаше, защото вдигна чак след седмото позвъняване.

– Какво мога да направя за теб, шампионе?

– Напълно ли си сигурен, че са ви дали пълни оригинални видеозаписи от сватбеното тържество?

– Какво имаш предвид под "пълни"?

– Една от четирите наземни камери е била поставена така, че в обсега ѝ влизат бунгалото и голяма част от гората вляво. Този отрязък от гората покрива цялото пространство, което Флорес би трябвало да прекоси, за да захвърли оръжието на убийството там, където е било намерено.

– Е, ѝ?

– Ами в задната част на този отрязък има едно дърво. От патиото през пролуки в растителността се вижда част от ствола му. Дънерът попада и в обсега на камерата.

– И?

– Това дърво, повтарям, расте от другата страна на маршрута, който Флорес би трябвало да измине до мястото, където е било открито мачетето. Стволът на дървото се вижда съвсем ясно, и то по време на целия запис от тази камера.

– Какво точно се опитваш да ми кажеш с това?

– Гледах записа три пъти, за да съм абсолютно сигурен. Джак, никой не мина пред онова дърво.

– Не разбирам – каза мрачно Хардуик.

– Нито пък аз. Има ли някаква вероятност мачетето, намерено в гората, да не е оръжието на убийството?

– Имаме пълно съвпадение на ДНК. Прясната кръв върху мачетето е на Джилиан Пери. Възможността за грешка е приблизително едно на един милион. Да не говорим, че в доклада на съдебния патолог се споменава "мощен удар с тежко, добре наточено острие". А и какви други варианти може да има? Флорес тайно да се е отървал от второ окървавено мачете, истинското оръжие на убийството, а след това да е пренесъл част от кръвта по него върху първото ли? Дори да е било така, той пак е трябвало да го занесе до мястото, където го намерихме. За какво изобщо говорим? Как е възможно то да не е оръжието на убийството?

Гърни въздъхна.

– Значи сме изправени пред невъзможна ситуация.

"Ако фактите си противоречат, значи някои от тях не са факти."

Така бе казал по време на час един от инструкторите му в Полицейската академия на Ню Йорк. Гърни никога не забрави думите му.

Ако наистина смяташе да си вади изводи от видеозаписа, първо би трябвало да провери по-внимателно достоверността му. На кутийката на диска видя телефонния номер на компанията "Съвършени спомени", която бе заснела събитието.

Набра номера и остави съобщение, в което спомена имената на Аштън и Пери. Едва бе затворил, когато мобилният му телефон звънна. Обаждаха се от "Съвършени спомени".

– С какво мога да съм ви полезна? – попита професионално учтив женски глас, в който се долавяше леко напрежение.

Гърни се представи и обясни, че се опитва да помогне на Вал Пери, майката на покойната булка. Подчерта какво голямо значение има видеозаписът на сватбеното празненство за залавянето на лудия убиец на Джилиан. Колко важен е той за разрешаването на случая и за да може семейството ѝ най-сетне да намери покой. И че му трябва само отговорът на един въпрос, но от човека, който е отговарял за проекта.

– Аз отговарях за проекта.

– А вие сте?

– Дженифър Стилман. Аз съм изпълнителният директор на фирмата.

– Добре, Дженифър. Искам да знам само едно: дали в някой от оригиналните записи има прекъсвания.

– Определено не! – отговорът ѝ бе мигновен и решителен.

– Дори за части от секундата?

– Отново – определено не!

– Говорите със забележителна увереност. Да не би вече да са ви задавали този въпрос?

– Не става дума за въпроса, а за конкретно изискване.

– Изискване ли?

– В договора бе изрично бе упоменато, че видеозаписът трябва да покрива цялото пространство по време на целия прием, от началото до края, без да се пропуска абсолютно нищо. Очевидно булката искаше запис на всеки сантиметър от мястото за всяка секунда от сватбеното тържество.