Джон Вердън - Затвори очи

– Джак, може ли да минеш по същество? Какъв проблем?

– Обвинен бил в изнасилването на малолетна. Щом от медиите надушили скандала, се появили и други жертви. Сол-Пол бил подведен под отговорност за няколко изнасилвания и случаи на блудство. Обичал да упоява четиринайсетгодишни момичета. После ги снимал – много красноречиви снимки. Това сложило край на актьорската му кариера. Можел е да влезе в затвора до края на живота си. Много жалко, че не е станало така. Точно там му е мястото на жалкия копелдак. Обаче семейството му развързало кесията и платили на разни лекари да кажат, че е за психиатрична клиника вместо за пандиза. Преди пет години без много шум излязъл от лудницата. После изчезнал от полезрението. Настоящият му адрес е неизвестен. Освен може би на теб... В крайна сметка, все от някъде си взел тази сладка малка чашка, нали така?

Гърни застана пред френските прозорци, като се опитваше да осмисли последния трус от земетресението "Джикинстил". Междувременно гледаше лилавите ивици в небето, останали след великолепния залез, на който всъщност не бе обърнал никакво внимание.

Информация. Необходима му бе информация. Какво трябваше да научи първо? Най-добре да си вземе един бележник и да започне да си записва въпросите, а после и да ги подреди по значимост. Веднага му хрумна първият, който бе съвсем очевиден: чия собственост бе къщата, където го бяха упоили?

Как да подходи по въпроса не бе толкова очевидно.

Отново бе попаднал в Параграф 22. За да се измъкне от клопката, първо трябваше да открие кой я е заложил. Само че не можеше да се втурне презглава. Ако подходеше наивно, без да има ни най-малка представа какъв е отговорът, само щеше да затъне още повече. Не биваше да оставя първите въпроси без отговор, защото щеше да стане невъзможно да открие отговорите на следващите.

– Ехо!

Гласът на Мадлин. Глас, който имаше способността да те разбуди сутрин, да те върне рязко в настоящето, в точно този ден от седмицата, в тази конкретна стая.

Извърна се към малкия коридор, който отделяше кухнята от преддверието, където оставяха връхните дрехи и калните обувки.

– Ти ли си? – запита Гърни.

Разбира се, че беше тя. Глупав и напълно безсмислен въпрос. След като тя не му отвърна, той го зададе отново, този път по-високо.

В отговор тя се появи на прага на кухнята и се намръщи.

– Сега ли се прибираш? – попита я.

– Не, седя си в килера цял следобед! Какъв е този странен въпрос?

– Не те чух да влизаш.

– И въпреки това съм тук! – жизнерадостно му отвърна Мадлин.

– Да – съгласи се той, – тук си.

– Добре ли си?

– Добре.

Тя повдигна вежда.

– Добре съм. Малко гладен.

Съпругата му хвърли поглед към купата върху кухненския плот.

– Мидите вече трябва да са се размразили. Ще ги задушиш ли, докато аз приготвя водата за ориза?

– Разбира се.

Надяваше се чрез тази простичка задача да успее поне донякъде да се отърве от водовъртежа Сол-Пол, който заплашваше да погълне ума му.

Задуши мидите в зехтин с малко чесън, лимонов сок и каперси. Мадлин пък свари ориз "Басмати" и приготви салата от портокали, авокадо и нарязан на кубчета червен лук. Междувременно Гърни се бореше да запази концентрация, да остане тук и сега, в кухнята и настоящето. "Обичал да упоява четиринайсетгодишни момичета. После ги снимал – много красноречиви снимки."

Вече бяха преполовили вечерята, когато осъзна, че Мадлин му разказва за разходката си този следобед по лъкатушните пътеки, които свързваха техните петдесет акра с тези на съседа им, които бяха триста и петдесет. Не бе чул нито дума. Усмихна се енергично и направи усилие, макар и закъсняло, да слуша внимателно.

– ...невероятно наситено зелено, даже на сенчестите места. А пък под това покривало от папрати се гушеха невероятно дребнички лилави цветчета! – Докато говореше, в очите ѝ блестеше светлина, която засенчваше тази на лампите в стаята. – Почти микроскопични. Приличаха на миниатюрни синьо-лилави снежинки.

Синьо-лилави снежинки ли? Света Богородице! Напрежението, разминаването, пропастта, които разделяха въодушевлението на Мадлин и собствената му тревога бяха толкова големи, че без малко да простене на глас. Нейното поле от съвършени изумруденозелени папрати и неговият кошмар от отровни тръни. Нейната жизнена чистосърдечност и неговият... неговият какво?

Сблъсък с дявола?

Я се вземи в ръце, Гърни! Вземи се в ръце. От какво, по дяволите, се страхуваш толкова?