Джон Вердън - Затвори очи

От тона на жената Гърни се досети, че това не е обичайно изискване. Или поне настойчивостта на клиента не бе обичайна. Все пак я попита, за да е напълно сигурен.

– Ами... – поколеба се тя – за тях бе наистина важно. Или поне за нея. Когато доктор Аштън ни предаде желанието ѝ, звучеше някак... Всъщност не би трябвало да коментирам това. Не мога да чета мисли.

– Дженифър, това е от огромно значение! Както знаете, разследваме убийство. Трябва да съм напълно сигурен, че от записите не липсва нищо – нито една секунда, нито един кадър.

– Нищо не липсва. Не сме изрязвали нито един кадър. Това би създало проблеми с времевия код и нашият компютър би го отразил.

– Добре, хубаво е да го знам. Благодаря. Канехте се да кажете нещо за доктор Аштън...

– Не, не е важно. Просто... ами стори ми се малко засрамен заради настойчивото желание на годеницата си да заснемем всеки миг от празненството. Имах чувството, че му е неловко от тази романтична сантименталност. Или може би го намираше за детинско, наистина не знам. Не е моя работа да съдя хората или да преценявам защо искат определени неща. Клиентът винаги е прав, нали така?

– Благодаря, Дженифър. Много ми помогнахте.

На Дженифър Стилман може да не ѝ влизаше в работата защо хората искат определени неща, но за Гърни важеше точно обратното. Мотивацията зад дадено събитие бе от огромно значение за неговата професия. В този миг му хрумна възможно обяснение, макар и изключително странно. Една от причините някой да иска пълно видеопокритие би могла да бъде сигурността, например, ако клиентът смята, че множеството камери на терена биха предотвратили някаква неприятна случка. Или пък защото иска да има неоспорими доказателства за всичко, което би могло да се случи.

Следваше въпросът кой точно е искал всички тези камери. На Гърни не му убягна фактът, че Аштън е представил изискването като молба от страна на Джилиан. Само че тя не беше отправена лично от Джилиан, а "предадена" на Дженифър Стилман от Аштън. Следователно бе възможно идеята да е негова и той да е решил да я представи като желание на Джилиан. Защо обаче би го сторил? Какво значение имаше чия е идеята?

Възможността той или тя, а може би и двамата, да са търсели сигурност, да са се опасявали от онова, което може да се случи в онзи ден, бе наистина интригуваща.

Най-вероятният обект на притесненията им би трябвало да е Флорес, който уж се държал странно в периода преди сватбата. Може би искането всичко да бъде заснето наистина бе на Джилиан, както бе казал Аштън. Може да е имала причини да се страхува от Флорес. В крайна сметка разпечатките от телефонните ѝ разговори през седмиците преди убийството ѝ показваха, че е получила много съобщения от Флорес – включително последното, единственото, което не бе изтрито. "Поради всички причини, които съм описал. Едуард Малъри". В светлината на разкритието за пиесата на Малъри и текста на пролога то определено можеше да бъде тълкувано като заплаха.

Когато Гърни бе зает да снажда и подрежда късовете информация, интерпретации, слухове и логически заключения (всички тези неща, които му помагаха да проумее дадено престъпление), процесът напълно завладяваше ума му и той губеше усещане за време и място. Затова, когато погледна часовника върху библиотеката във всекидневната и установи, че вече е 17:05, едновременно се изненада и не се изненада. Такава бе реакцията му и когато се изправи, и усети колко сковани са краката му.

Мадлин все още не се бе прибрала. Може би трябваше да започне да приготвя вечерята или поне да провери дали не е оставила на плота нещо, което трябва да сложи във фурната. Тъкмо се запъти към кухнята, когато телефонът му на бюрото звънна и го накара да се върне. На екрана бе изписано името на Джак Хардуик.

– Ей, суперченге! Мно'о готино приятелче си имаш! Направо тръпки да те побият!

– В смисъл?

– Надявам се, че не си се мотал край някое училище с тоя тип.

Гърни потръпна от лошо предчувствие.

– Джак, за какво точно говориш?!

– Леле, колко сме докачливи! Това сладурче близък приятел ли ти е?

– Стига глупости! Говори конкретно!

– Господинът, с когото сте пили заедно? Чиято чаша си отмъкнал? Чиито пръстови отпечатъци ме помоли да проверя? Стопли ли, Шерлок?

– Какво точно научи?

– О-о, доста.

– Джак...

– Разбрах, че се казва Сол Стек. Професионалният му псевдоним е Пол Старбък.

– И какво работи?

– В момента – нищо. Или поне не официално. Допреди петнайсет години е правил опити да пробие като актьор в Холивуд. Има телевизионни реклами, два филма. – Хардуик обясняваше с апломба на разказвач, изправен на сцената пред захласната публика. Правеше драматични паузи след всяко изречение. – После обаче се сблъскал с един дребен проблем...