Джон Вердън - Затвори очи

Реши да подходи по друг начин. Остави внимателно чашката в специалната поставка, сложи телефона на седалката до себе си, запали двигателя и се насочи към моста "Джордж Вашингтон".

Първото му обаждане бе до Соня Рейнолдс.

– Къде беше, по дяволите? И какво, за бога, правиш цял следобед?! – Тя бе ядосана, напрегната и по нищо не личеше да знае какво е станало през деня. Гърни реши, че това е добър знак, и малко се успокои.

– Чудесни въпроси, само че не знам отговорите на нито един от тях.

– Какво е станало? За какво говориш?

– Колко добре познаваш Джей Джикинстил? Какво знаеш за него?

– За какво става въпрос? Какво е станало, по дяволите?!

– Не съм сигурен. Във всеки случай нищо хубаво.

– Не разбирам.

– Какво знаеш за Джикинстил?

– Знам онова, което се говори в медиите. Купува скъпи неща, подбира много внимателно. Има огромно финансово влияние на пазара. Предпочита да остане анонимен. Не позволява да го снимат. Харесва му да държи в тайна подробностите за личния си живот, включително къде живее. Не казва дори дали е гей или не. Харесва му да има колкото се може повече неяснота. Малко е откачен на тема неприкосновеност на личния живот.

– Тоест ти никога не си виждала негова снимка и не си го срещала, преди да се изтърси в галерията и да ти каже, че иска да купи моите работи?

– Накъде биеш?

– Откъде си сигурна, че мъжът, с когото си разговаряла, наистина е бил Джей Джикинстил? Защото той ти е казал ли?

– Не. Тъкмо обратното всъщност.

– Казал е, че не е Джей Джикинстил?

– Каза, че името му е Джей. Само толкова – Джей.

– Тогава как...

– Продължих да питам, казах му, че ще е много трудно да работя с него, без да знаем пълното му име, че е абсурдно да не знам как се казва купувачът, когато става дума за толкова много пари.

– И той? Какво отвърна?

– Каза, че се казва Джей Джавитс.

– Като Джейкъб Джавитс? Бившия сенатор?

– Да, обаче произнесе името така, все едно току-що му бе хрумнало. Все едно трябваше да даде някакъв отговор, след като правя такъв проблем. Дейв, казвай! Защо, по дяволите, ме питаш това? Искам веднага да знам какво стана днес!

– Стана това, че... че цялата сделка се оказа празна работа. Мисля, че ме упоиха, а обядът беше някаква клопка. Нямаше нищо общо със снимките.

– Това е абсурдно!

– Да се върнем пак на този мъж. Казал ти е, че се казва Джей Джавитс, от което ти си заключила, че всъщност е Джей Джикинстил, така ли?

– Не, естествено, че не. Не ставай глупав. Докато коментирахме колко е красиво езерото, той спомена, че го вижда от стаята си. Попитах го къде е отседнал и той каза, че бил в един много хубав хотел. Все едно не искаше да разбера как се казва. Така че по-късно звъннах в "Хънтингтън", най-хубавия и скъп хотел в близост до езерото, и попитах дали имат гост, регистриран под името Джей Джавитс. Човекът на рецепцията се смути и се засуети с нещо, а после попита дали не съм сбъркала името. Казах му, че е напълно възможно – че вече остарявам и слухът ми съвсем не е като едно време, така че понякога не чувам правилно. Опитах се да го размекна.

– И смяташ, че си успяла?

– Ами сигурно, защото ме пита дали не търся господин Джикинстил ? Накарах го да ми повтори името буква по буква, а наум си казах: "Леле, боже, възможно ли е да е истина?!" Затова го помолих да ми опише въпросния гост – и очевидно ставаше дума за същия човек, който бе идвал в галерията. Така че, макар че той не искаше, разбрах кой е!

Гърни мълчеше. Според него бе много по-вероятно Соня да е била подведена да реши, че мъжът е Джикинстил, за да не остане и капка съмнение у нея. Измамата беше така умело изпипана, че умението беше дори по-притеснително от самата измама.

– Там ли си още, Дейвид?

– Трябва да проведа още няколко разговора, после пак ще ти звънна.

– Все още не си ми казал какво стана!

– Защото нямам представа какво стана – като изключим това, че ме излъгаха, упоиха ме и са ме разкарвали из града в безсъзнание, а накрая и ме заплашиха. Не знам кой и защо. В момента правя всичко по силите си, за да разбера. И наистина ще разбера!

Оптимизмът в последните му думи противоречеше напълно на гнева, страха и объркването му.

Обеща ѝ още веднъж да се свърже с нея и затвори.

Веднага след това се обади на Мадлин, преди да реши какво точно ще ѝ каже и да провери колко е часът. Едва когато тя вдигна и чу сънливата нотка в гласа ѝ, хвърли поглед към часовника на таблото и установи, че е 22:04 часа.

– Чудех се кога най-после ще се обадиш – произнесе тя. – Добре ли си?