Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Екранът потъмня. Гърни затвори търсачката, изключи компютъра и се облегна назад на стола си.

Мадлин му хвърли мек, преценяващ поглед:

– Какво те тревожи?

– Точно в този момент ли? Не зная. – размърда се на стола, затвори очи и зачака да изплува първото нещо, което предизвикваше у него тревога. Изненадващо не беше предаването, което току-що бяха гледали, колкото и да бе обезпокоително.

– Какво мислиш за онази история с Ким и Кайл? – попита.

– Ами, изглежда, че са привлечени един от друг. Какво има за мислене?

Той поклати глава:

– Не знам.

– Онова, което каза Ким за теб в края на шоуто по РАМ... за съмненията ти относно подхода на ФБР... ще ти създаде ли проблеми?

– Възможно е да увеличи неприятностите ми с агент Траут. Вероятно ще опъне вманиачените му на тема контрол нерви до там, че да поиска да ми създаде правни неудобства.

– Можеш ли да направиш нещо по въпроса? Някакъв начин да го предотвратиш?

– Разбира се. Трябва само да докажа, че неговата версия за случая е пълна глупост. Тогава той ще си има далеч по-сериозни проблеми от това да се занимава с мен.

Когато Гърни се събуди в седем и трийсет на следващата сутрин, навън валеше. Беше един от онези леки, но равномерни дъждове, които могат да продължат с часове.

Както обикновено, и двата прозореца бяха открехнати с няколко сантиметра в горната част. Въздухът в спалнята беше мразовит и влажен. Макар на практика да бе изминал почти час след изгрева, разкривеният правоъгълник небе, който се виждаше от мястото, където бе поставил глава на възглавницата, беше безнадеждно сив като мокра тротоарна плоча.

Мадлин бе станала преди него. Той се протегна и разтърка очи. Нямаше желание да заспива отново. В последния му неспокоен сън фигурираше черен чадър. Докато чадърът се разтваряше сякаш по собствено желание, разгръщащият се плат се превърна в крила на огромен прилеп. Прилепообразната форма се трансформира в черен лешояд, а извитата дръжка на чадъра стана изкривена човка. После, по екзотичната сетивна логика на сънищата, хищната птица се преобразува в студеното течение през отворения прозорец – именно неговото неприятно докосване бе причината да се събуди.

Насили СЕ да стане от леглото и да постави физическо разстояние между себе си и съня. След това взе горещ душ, разчитайки на неговата сила да прояснява съзнанието и да опростява реалността, избръсна се, изми си зъбите, облече се и се запъти към кухнята за кафе.

– Обади се на Джак Хардуик – каза Мадлин откъм печката, без да вдига поглед от нея, докато добавяше шепа стафиди към нещо, което къкреше в малка тенджера.

– Защо?

– Защото се обади преди петнайсетина минути и искаше да говори с теб.

– Каза ли за какво?

– Каза, че има въпрос по повод имейла, който си му изпратил.

– Хммм – той отиде до машината и си наля кафе. – Сънувах някакъв черен чадър.

– Май беше доста нетърпелив да говори с теб.

– Ще му звънна. Но... кажи ми, как свърши онзи филм?

Мадлин изсипа тенджерката в купата си и я донесе на масата за закуска.

– Не си спомням.

– Описа сцената в големи подробности – мъжа, когото снайперистите преследват, как той влиза в църквата и как по-късно, когато излиза, не могат да разпознаят кой е, понеже всички останали, които излизат заедно с него от църквата, са облечени в черно и носят черни чадъри. Какво се случва след това?

– Предполагам, че се е измъкнал. Защото снайперистите не могат да застрелят всички.

– Хммм...

– Какво има?

– Да предположим, че наистина са застреляли всички.

– Не са.

– Но да предположим, че са го направили. Да предположим, че са застреляли всички, защото това е единственият начин да се уверят, че са уцелили онзи, когото преследват. И да предположим, че после е дошла полицията и е намерила всички тези хора, разстреляни на улицата. Какво биха помислили?

– Какво биха помислили полицаите ли? Нямам никаква представа. Може би, че някакъв маниак е искал да избие богомолците?

Гърни кимна:

– Точно така, особено ако същия ден са получили писмо от някого, който твърди, че религиозните хора са изметта на обществото и смята да ги изтреби всичките.

– Но... чакай малко – Мадлин сякаш не можеше да повярва. – Да не би да намекваш, че Добрия пастир е избил всички онези хора, тъй като не е могъл да определи коя е истинската му цел? И че просто е продължавал да разстрелва хората в определена марка кола, докато не се е уверил, че е улучил преследваната жертва?