Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Сцената на екрана се промени и сега на него се виждаше слабо осветената вътрешност на движещо се превозно средство. На предните седалки седяха шофьор и пътник, но в нощната тъмнина лицата им не можеха да се разпознаят. Двамата си говореха нещо, смееха се тихичко. Няколко секунди по-късно зад тях се появиха светлини от фаровете на друга кола. Ставаха все по-ярки и големи и се изместиха вляво от първия автомобил, сякаш шофьорът се канеше да го задмине. След това изведнъж проблесна силна бяла светлина, а едновременно с това се разнесе подобен на експлозия гърмеж от изстрел, последва пищенето на гуми на неуправляемо превозно средство, продължителни звуци от трошене, стъкло, което се разбива на парчета.

Дикторът се върна на екрана. Приведе се и взе някаква разкривена отломка от земята. Размаха я във въздуха, сякаш това беше важна улика от местопрестъплението на случая, който описваше.

– Колата на Мелани излита от пътя. Толкова е смачкана, че първите полицаи, които пристигат, не успяват веднага да установят марката и модела. Една трета от главата на Бруно Мелани е отнесена с куршум от огромен пистолет. Нараняванията на Кармела Мелани я изпращат в кома, от която не е излязла и до днес.

Загледана в компютърния екран, Мадлин направи отвратена физиономия. Изглежда, смяташе подхода на РАМ за по-противен и по-обезпокоителен от събитието, за което ставаше дума. Дикторът продължи с изключително драматични описания на другите пет убийства, извършени от Добрия пастир, и завърши с дълъг преразказ на фиаското на Харолд Блум, довело до пълния крах в кариерата и живота на Макс Клинтър.

– Боже! – възкликна Мадлин, – това минава всякакви граници.

Гърни кимна.

Сега камерата показваше диктора в по-едър план – той вече беше в ролята на водещ и седеше в студио заедно с още двама мъже.

– Десет години – отбеляза той. – Десет години, но за някои от нас е толкова скоро. Може би се питате защо се връщаме към онзи ужас? Отговорът е прост: защото на десетгодишнината от дадено събитие е нормално да спреш. Десетгодишнината е момент, в който често правим пауза и се вглеждаме назад, независимо дали става дума за триумф, или за трагедия.

След това се обърна към мургав мъж, седнал на един от столовете срещу него:

– Доктор Мъркилий, вашата специалност е съдебната психолингвистика. Бихте ли обяснили този термин на публиката ни?

– Разбира се. Това означава да откриеш мисленето зад думите.

Говореше тихо, бързо, много точно и много типично за индиец. В долната част на екрана се появи надпис: Самаркан Мъркилий, доктор на науките.

– Мисленето ли?

– Личността, емоцията, биографията. Начинът, по който работи умът.

– Следователно сте експерт в областта на това как съчетаването на думите, граматиката и стила разкриват истинското лице на един човек?

– Точно така, да.

– Добре, доктор Мъркилий, ще ви прочета няколко откъса от документ, изпратен от Добрия пастир до медиите преди десет години, след което ще ви попитам за мнението ви за това какво се крие в неговия ум. Готов ли сте?

– Разбира се.

Водещият започна да чете дълъг пасаж за това как да се „ изкорени алчността“ и да се „ унищожат приносителите ѝ“ , като по този начин се освободи земята от „ тази унищожителна зараза“ . Гърни разпозна думите от встъплението на „Меморандума за намерение“ на Добрия пастир, познат като „манифеста“.

Водещият остави листа на масата:

– Добре, доктор Мъркилий, с какъв човек си имаме работа тук?

– С прости думи ли? Много логичен, същевременно силно емоционален.

– Бихте ли разяснили по-подробно, моля?

– Много напрежение в писането, много стилове, много различни типове отношение.

– Казвате, че има множество самоличности?

– Не, това е глупаво, множественото разстройство на личността не съществува. То е за книгите и за филмите.

– О! Но нали казахте, че...

– Има много тонове. Първо един, след това друг, и пак различен. Много неуравновесен човек.

– Да приемам ли, че бихте охарактеризирали такъв човек като опасен?

– Да, разбира се. Убил е шестима души, нали?

– Добра логика. Един последен въпрос. Смятате ли, че все още е някъде там, навън, и се спотайва в сенките?

Д-р Мъркилий се подвоуми:

– Ами, ще го кажа така: ако наистина е там, навън, бих се обзаложил, че в момента гледа предаването. Гледа и обмисля.

– Обмисля? – водещият замълча за миг, сякаш се опитваше да прецени значението на това твърдение. – Това е наистина смразяваща мисъл. Убиец, който се разхожда по улиците. Убиец, който точно в този момент може би обмисля какво да предприеме от тук нататък .