Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

– Как?

– Като му заложиш капан с инсцениран разговор, който да го предизвика да направи нещо, с което да се разкрие или инкриминира. Така че работещият бръмбар може да е полезен. Само че Шиф и останалите детективи от управлението в Сиракуза може да не виждат нещата така. Може да нахлуят в апартамента и да провалят всичко. Кажа ли на Шиф, нещата излизат извън контрола ми, а точно в момента бих искал да запазя дори най-дребното предимство, което мога да запазя.

Тя кимна и опита яхнията си:

– Хубава е. Пробвай я, преди да е изстинала.

Гърни взе лъжицата и вкуси, след което се съгласи, че наистина е много хубава. Мадлин си отчупи парче от хляба:

– Докато ти спеше, прочетох онова, което беше оставил на масичката за кафе до кушетката. Въпросите ти по случая.

– Да, исках да го направиш.

– Сигурен ли си, че причините за убийствата не са онези, които всички смятат за истински?

– Напълно.

– Подхождаш към случая, все едно е съвсем нов?

– Съвсем нов случай, който по стечение на обстоятелствата е отпреди десет години.

Тя се загледа в лъжицата си:

– Ако започваш от самото начало, предполагам, че основният въпрос е: защо хората убиват други хора?

– Като изключим налудничавите самозаблуди, че изпълняват свещена мисия, основните мотиви са секс, пари, власт и отмъщение.

– Как мислиш, за кой от тях става дума?

– Като се вземе предвид какви са жертвите, причината едва ли е сексът.

– Обзалагам се, че е заради пари – каза Мадлин. – Много пари.

– Защо?

Тя повдигна леко рамене:

– Луксозни коли, скъпи пистолети, богати жертви – просто така ми изглежда.

– Но не от омраза към парите? Омраза към властта, която дават? И не за да се унищожи алчността?

– О, боже, не! Тъкмо обратното.

Гърни се усмихна. Имаше чувството, че Мадлин може да е напипала нещо.

– Довърши си яхнията – подкани го тя. – Нали не искаш да пропуснеш първия епизод на „Сираци на убийствата“.

Не разполагаха с телевизор, но имаха компютър. А в рекламата си РАМ Нюз бяха посочили, че програмата ще върви не само по кабелните им канали, но и паралелно в интернет. Седнаха пред аймака в кабинета и Гърни отвори уебсайта на РАМ. Ужасяваше се всеки път, когато получеше нови доказателства за това колко долнопробен е станал медийният свят. При това положението се влошаваше. Идиотското търсене на сензации беше като тресчотка, която се върти само в една посока. А отвратителната програмна схема на РАМ бе начело на това затъване в ямата. Началната страница беше почти изцяло заета от огромно лого в червено, бяло и синьо – РАМ НЮЗ НЕТУЪРК: СВЕТЪТ БЕЗ ОГРАНИЧЕНИЯТА НА ХОРИЗОНТА. Следваше страница, на която се изброяваха най-популярните им предложения. Прегледа набързо списъка, докато търсеше „Сираците“.

ТАЙНИ И ЛЪЖИ: Нещата, които другите медии няма да ви кажат

ВТОРО МНЕНИЕ: Да поставим под въпрос общоприетото

АПОКАЛИПСИС СЕГА: Битката за душата на Америка

Гърни мрачно отвори следващата страница на уебсайта, където (най-отгоре в списъка с извънредни предавания) откри „Сираци на убийствата“. Под заглавието имаше кратко рекламно съобщение за привличане на вниманието: „Какво се случва с оцелелите, когато убиец изтръгне сърцето на едно семейство? Шокиращи истински истории, белязани от скръб и гняв. Премиерен епизод: днес в 7 часа вечерта източно стандартно време.“

След десет минути, точно в 7 вечерта, започна първият епизод.

Екранът бе почти изцяло черен. Разнеслият се зловещ крясък на бухал предполагаше, че зрителят наблюдава провинциален път през нощта. Един мъж излезе от мрака и застана на малкото пространство, което бе осветено от фаровете на кола, паркирана на обраслия с трева банкет. На косата светлина на фаровете част от чертите на лицето му изпъкваха, а други потъваха в сянка, сякаш бе герой в трилър филм. Мъжът започна да говори бавно със злокобен тон:

– Преди точно десет години, през пролетта на 2000 година, в хълмистата извънградска част на Северен Ню Йорк, на едно пусто шосе като това, в безлунна нощ, все още смразявана от зимата във въздуха, започва ужасът. Бруно и Кармела Мелани се връщат към дома си в провинцията, след като са били в града на празненство по случай кръщене. Може би точно обсъждат щастливите събития от изминалия ден, скъпите приятели и роднини, които не са виждали от толкова време, когато зад тях изскача друга кола и започва да ги изпреварва на дълъг, тъмен завой. Но когато тази странна кола ускорява и се изравнява с Бруно и Кармела Мелани...