Психопатите с мисия обичайно следват два модела в убийствата. Единият подход е „Големият взрив“, при който стрелецът влиза сред множество от цели в пощата или в джамията и започва да стреля, без да има план за бягство. В деветдесет и девет от сто случая тези мъже (а те винаги са мъже) се самоубиват, когато вече няма кого другиго да застрелят. При втория модел убийците изливат жлъчта си в продължение на десет или двайсет години. Те обичат да отнасят нечия глава или ръка с писмо бомба веднъж на една-две години, но не горят от желание да се гръмнат сами.
Убийствата на Добрия пастир сякаш не можеха да бъдат причислени към нито една от двете категории. В ясното им стегнато планиране и изпълнение се забелязваше осезаема хладнокръвност и липса на емоция. За това си мислеше Гърни, когато телефонът звънна в девет и петнайсет. Обаждаше се отново Хардуик, но този път тонът му бе по-мрачен.
– Не знам каква игра се играе и на какво игрище, но току-що загрубя. Рути Блум е била открита мъртва.
Първата мисъл на Гърни, от която моментално му прилоша, бе, че е била простреляна в главата, така както и съпругът ѝ преди десет години. В съзнанието му изникна отвратителна картина – закачливата ѝ прическа ала йоркширски териер разпиляна в каша от кръв и мозък.
– О, господи, не! Къде? Как?
– В дома ѝ. Шиш за лед в сърцето.
– Какво?
– Това учудване ли трябва да е или лош слух?
– Шиш за лед?
– Един удар, насочен нагоре, под гръдната кост.
– Боже господи! Кога?
– Малко след единадесет снощи.
– Откъде знаят това?
– В десет и петдесет и осем е публикувала съобщение във Facebook. Тялото е намерено в три и четиридесет тази сутрин.
– Това същата къща ли е, в която е живяла преди десет години, когато...
– Точно така. Същата къща. И същата, в която малката Кими я е интервюирала за онова предаване по РАМ Ти Ви.
Мислите на Гърни препускаха.
– Кой я е намерил?
– Патрулни полицаи от управлението в Обърн в Зона Е. Дълга история. Приятелка на Рут от Итака, която била будна до късно, прочела съобщението ѝ във Facebook. Прозвучало ѝ обезпокоително. Отговорила във Facebook, като попитала Рути дали е добре. Не получила отговор. Писала ѝ на електронната поща, отново без резултат. Започнала да звъни по телефона – никой не отговарял освен гласовата поща. И ето че приятелката се паникьосала, обадила се на местните ченгета, откъдето я прехвърлили на шерифа, а накрая била пренасочена към Обърн. От Обърн се свързват с полицейска кола, патрулираща в района. Патрулният полицай пристига до къщата, всичко изглежда спокойно, няма проблеми, няма признаци на нищо нередно, няма...
– Един момент. Имаш ли представа какво е гласяло първоначалното съобщение на Рут Блум, откъде е започнало всичко?
– Току-що ти го изпратих на пощата.
– Как успя?
– Анди Клег.
– Кой, за бога, е Анди Клег?
– Младо момче от Зона Е. Не го ли помниш?
– А трябва ли?
– Случаят Пигърт.
– Окей. Сега вече името ми говори нещо. Но не мога да го свържа с физиономия.
– Първата му задача след академията, на практика първата работа, с която се захвана през първия си ден на служба, беше да отговори на моето обаждане за подкрепления, когато открих моята половина от тялото на госпожа Пигърт. Това се оказа и първата официална възможност на Анди да повърне. И той добре се възползва от нея изцяло.
Прословутият случай с Питър Пигърт, убиеца кръвосмесител, бе сложил началото на резките, но продуктивни взаимоотношения между Хардуик и Гърни. По онова време Гърни работеше в градската полиция, а Хардуик – в щатската полиция на Ню Йорк. И двамата разследваха аспекти на случая „Пигърт“, попадащи в сферите на отделните им юрисдикции, когато едно гротесково проявление на случайността ги събра и сближи. На разстояние повече от сто и шейсет километра един от друг, двамата поотделно откриха двете половини на едно и също тяло.
– Младият Анди Клег се запозна и с двама ни на общото събиране, след като ти закопча хлъзгавия господин Пигърт, изрода майкоубиец. Анди беше дълбоко впечатлен от уменията ти и в по-малка степен – от моите. Оттогава поддържаме връзка.
– Какво общо има всичко това?
– Когато основните факти за убийството на Блум с шиш за лед станаха известни тази сутрин чрез Системата за информационно обслужване на наказателното правосъдие 2, проведох един приятелски разговор по телефона с детектив Клег и той ми разказа цялата история. Прецених, че ще е или сега, или никога. Веднага щом Траут се докопа до това и разбере какво загатва то, ще се намеси. Ще заяви, че убийството е част от текущото му разследване по случая „Добрия пастир“ и ще затръшне вратата.
Читать дальше