Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

– Хардуик, БКР?

– Точно така.

– Има ли някаква причина, поради която да е тук?

Гърни въздъхна уморено:

– Работя по едно разследване, в което може да е замесена и Рут Блум. Хардуик е в течение.

Патрулът изглеждаше така, сякаш му беше трудно да дешифрира този отговор.

– Как се казвате?

– Дейв Гърни.

Мъжът го изгледа със смесицата от привидна учтивост и инстинктивно недоверие, с каквато повечето ченгета се отнасят към непознати.

– Спрете там – той посочи едно свободно място на банкета между микробуса на екипа за обработка на веществени доказателства и единия от телевизионните микробуси. – Не слизайте от колата.

Обърна се стегнато и се приближи към три фигури близо до алеята, заети оживено да обсъждат нещо. Заговори на една жена с едро телосложение и къса кестенява коса. Сакото ѝ беше морскосиньо и хармонично съчетано по цвят с панталоните. Посивелият мъж от дясната ѝ страна носеше бял гащеризон. По-младият мъж отляво беше облечен в тъмен костюм, бяла риза, тъмна вратовръзка – стандартно облекло на детективи, погребални уредници и мормони. Силните му мускулести рамене, широкият врат и късата подстрижка ясно показваха към коя от тези групи принадлежи. Докато патрулният полицай им говореше, тримата едновременно погледнаха към Гърни. Младият мъж се ухили и заговори бързо на жената, като жестикулираше по посока на Гърни. В усмивката му имаше нещо познато.

– Детектив! – извика жената и вдигна ръка да привлече вниманието му. – Детектив Гърни.

Той слезе от колата. В същия момент беше приветстван от силното, пулсиращо бумтене на хеликоптер над главата си. Погледна нагоре – през върховете на дърветата зърна машината, която бавно кръжеше във въздуха. Гигантските бели букви РАМ, изписани от долната страна на кабината, привлякоха вниманието му и предизвикаха неволна гримаса.

– Лейтенант Булърд желае да говори с вас – патрулният се бе върнал при Гърни и повдигаше полицейската лента, за да му позволи да влезе в оградената зона. Тонът на полицая правеше жеста с лентата по-скоро собственически, отколкото учтив.

Гърни се наведе напред, за да мине под лентата. Докато го правеше, нямаше как да не забележи наноса от крайпътна пръст, която се бе наслоила в една дълга пукнатина, разделяща шосето от композитната настилка на банкета. Той спря за момент, за да разгледа по-внимателно, а в това време патрулният остави лентата да падне върху гърба му и се върна към задълженията си по регулиране на движението.

Когато Гърни се изправи, бегло познатият му млад мъж в тъмен костюм вървеше към него.

– Сигурно не ме помните. Аз съм Андрю Клег. Запознахме се по време на вашето разследване на...

Гърни топло му се усмихна:

– Помня те, Анди. Изглежда, са те повишили.

Отново онази широка усмивка. Превръщаше го в истински хлапак.

– Миналия месец. Най-после успях да вляза в БКР. Вие сте един от източниците ми на вдъхновение.

Докато говореше, водеше Гърни към набитата жена, а през това време тя обясняваше нещо на отдалечаващия се техник по веществените доказателства, облечен в бяло.

– Ако искаш да прибереш и килима и да го вземеш в лабораторията, няма проблем. Ти решаваш.

Тя се обърна към Гърни. Изражението ѝ беше бдително и приятно делово:

– Анди ми спомена, че вие и Джак Хардуик сте работили по случая „Пигърт“. Вярно ли е?

– Вярно.

– Поздравления. Огромна победа за добрите.

– Благодаря.

– Случаят му със Сатанинския Дядо Коледа беше още по-голяма победа – вметна Клег.

– Сатанинския...? – сега пък нейното изражение подсказа, че в паметта ѝ се е мярнал далечен спомен. – Не беше ли това онзи психопат, който нарязваше хората и изпращаше парчетата по пощата на местните ченгета?

– В празнична опаковка! Като коледни подаръци! – извика Клег, определено по-скоро запленен, отколкото ужасен.

Тя се взря с удивление в Гърни.

– И вие...?

– Просто бях на точното място в точното време.

– Това е забележително – подаде ръка. – Аз съм лейтенант Булърд. А вие очевидно сте човек, който няма нужда от допълнително представяне. На какво дължим удоволствието?

– Тази ситуация с Рут Блум.

– Как така?

– Видяхте ли филма с нейно участие снощи по РАМ?

– Знам за него. Защо питате?

– Може би ще съм в състояние да ви помогна да разберете какво се е случило тук.

– Как?

– Филмът е първи епизод от една поредица, занимаваща се с последствията от шестте убийства, извършени от Добрия пастир през 2000 година. Това, което се е случило тук, почти със сигурност е седмото убийство на Пастира. И вероятно ще има и други.