Глен Купър - Ще дойде дяволът

In persecution extrema S.R.E. sedebit Petrus Romanus, qui pascet oves in multis tribulationibus: quibus transactis civitas septicollis diruetur, et Iudex tremendus iudicabit populum suum. Finis.

По време на последното гонение на Светата римска църква престолът ще бъде зает от Петър Римлянина, който ще пасе овцете си насред премеждия; и когато тези неща свършат, седмовърхият град ще бъде разрушен и страшният Съдник ще съди хората си. Край.

Неясните предсказания напомниха на Елизабета за четиристишията на Нострадамус, измислици на шарлатанин, така че хората да намират по едно-две късчета от живота на даден папа, за да свържат човека с прозвището му. Всъщност редица учени твърдяха, че пророчеството на Малахия е чисто и просто изкусна измама от шестнайсети век, чиято цел — неувенчала се с успех — била да помогне на кардинал Джироламо Симончели да се домогне до престола.

И все пак в написания от Марлоу „Фауст“ имаше кодирано послание: Малахия е крал, привет, лемури. Послание толкова важно за тези лемури, че да го татуират около опашките си.

Обучението на Елизабета по антропология ѝ помогна. Документираната употреба на татуировки стигаше чак до неолита и вероятно беше дори по-древна. Татуировките бяха доказателство за ритуали на преминаване, белези за статус и ранг, културна принадлежност, символи на религиозни или духовни предпочитания. Символиката и важността на татуировките варираше в различните култури, но Елизабета беше убедена в едно: тези татуировки на сакрума бяха важни за лемурите.

Така че беше логично Малахия също да е важен за тях, може би стоеше в основата на някаква система от вярвания. И следователно Марлоу или е знаел за тях, или е бил един от тях!

Привет, лемури!Елизабета докосна разпятието на гърдите си.

Искаше да се свърже с отец Тремблей, но се сети, че няма номер, на който да го потърси.

От входната врата долетя шум: някой отключваше.

Беше Микаела, разбира се.

— Извинявай, че закъснях. Трябваше да прегледам един пациент.

Целунаха се и Елизабета сложи чайника.

— Къде е татко? — попита Микаела.

— На вечеря по повод пенсионирането на някой си в катедрата му.

Микаела се намръщи.

— Сигурна съм, че направо е умрял от щастие. Артуро ще мине по-късно — нали нямаш нищо против?

— Нямам, разбира се.

Микаела си свали якето. Изглеждаше стилно и професионално със синя пола и копринена блуза и явно се чувстваше длъжна да изкоментира бездната между своето облекло и това на сестра си.

— За бога, Елизабета, защо ходиш с расо у дома? Не си ли в почивка?

Елизабета вдигна лявата си ръка и ѝ показа златната си брачна халка.

— Още съм омъжена, забрави ли?

— И как се държи с теб Христос в ролята си на твой съпруг? — сухо попита Микаела.

Елизабета си спомни скорошните си копнежи по Марко.

— Мисля, че той се държи с мен по-добре, отколкото аз се отнасям към него в ролята си на Негова жена. — И рязко смени темата. — Разбра ли за Дзадзо?

Микаела знаеше. Той ѝ се беше обадил. Започна пламенна тирада, в която хулеше Ватикана, тъпите шефове и задниците по принцип. Елизабета я прекъсна:

— Ако се успокоиш, ще ти кажа нещо.

— Какво?

— Татко разби кода на татуировката.

— О?! И какво?

Прекъсна ги звънецът на домофона. Микаела каза, че сигурно е Артуро, и побърза да се обади, но се върна и каза разочаровано:

— Не е той. Някой си отец Тремблей. Казва, че го очакваш. Да го пусна ли?

— Да, но...

— Какво но?

— Моля те да не коментираш външността му, става ли?

Елизабета отвори на отец Тремблей и го въведе в кухнята. Щом видя Микаела, той започна да се извинява, че се натрапва. Елизабета го увери, че не е проблем, и побърза да добави, че и без това е искала да говори с него. Микаела го огледа от главата до петите и бързо попита, все едно не бе чула молбата на Елизабета:

— Имате Марфан, нали?

— Не бъди груба! — сгълча я Елизабета.

— Не съм груба, аз съм лекар.

— Няма нищо — каза Тремблей; ушите му бяха почервенели от смущение. — Да, имам Марфан. Вие сте добър диагностик.

— Знаех си! — каза доволно Микаела.

Седнаха и Елизабета каза на Микаела за участието на отец Тремблей в историята — и на него, че сестра ѝ знае за нея.

— Е, изглежда, всички знаем по нещо, макар и непълно — каза Тремблей. — Но имам важна нова информация.

— Аз също — каза Елизабета.

— Да хвърлим ези-тура, за да видим кой ще говори пръв ли? — попита Микаела.

— Не, моля — учтиво каза Тремблей. — Сестра Елизабета, кажете ми какво сте открили.

— Баща ми е умен човек, математик. Той разби кода. Знаем какво значат татуировките. Тъкмо се канех да кажа на сестра си. Отговорът дойде от разликите между текстове А и Б на Марлоувия „Фауст“. Татуировката гласи: Малахия е крал, привет, лемури.