Глен Купър - Ще дойде дяволът

Марлоу присви очи.

— Какво ще стане?

— Уви, няма да сме тук да видим със собствените си очи. Чел ли си моята книга Monas Hieroglyphica?

— Трудих се над нея в колежа. Текстът е много сложен — призна Марлоу.

— Е, нашият приятел Уолсингам, майстор на кодовете, ще остане доволен, когато ти кажа, че тази творба има само едно значение, колкото и сложно да изглежда на обикновения читател, но има друго съвсем тайно послание към нашите братя. Спомняш ли си моята илюстрация на монадата?

— Да, сър.

— Моето собствено пророчество е, че светът ще свърши, когато луната и слънцето се намират в дома на Овена. Овенът е огнен знак. Светът със сигурност ще бъде погълнат от огън. Монадата носи това значение. И дали може да стане наш символ?

— Може — каза Сесил и вдигна чашата си. — Ще стане.

— Не мога да кажа дали видението ми за апокалипсиса ще съвпадне с пророчеството на Малахия. Никой не знае. Но тази възможност не може да бъде отхвърлена.

— Как така никога не съм виждал пророчеството на Малахия? — попита Марлоу.

— Затова съм тук — каза Дий. — Ти ще имаш основна роля в задействането на следващото ниво на плана ни. Не мога да ти опиша колко е важно сътрудничеството ни за постигането на същинската съдба на лемурите. Текстът на Малахия се предава от астролог на астролог и го пазим сред нас като свещен документ. Вярваме, че е настъпило времето да го направим по-широко известен.

— Така е — измърмори Сесил.

— Времената са трудни — каза Дий. — В Англия протестантският плам на кралицата ни служи добре. Тук се справяме добре и сме се подсигурили. Но на континента нещата не са толкова благоприятни. Папата е разгневен от смъртта на кралица Мария. Той и най-приближените му кардинали са убедени, че в това е замесена лемурска ръка.

Уолсингам се разсмя:

— Те са жалки, но не са глупави.

— Така е — каза Дий. — Заловили са някои от агентите ни в Италия, Испания и Франция и са ги измъчвали най-жестоко. Разбрах, че са запазили опашките им като трофеи, над които да злорадстват. Духът ни е паднал и това не е добре. Братята ни се нуждаят от вдъхновение и насърчение, за да поддържат бойния си дух. Според пророчеството има само още трийсет и осем папи. Макар че това може да обхване доста дълъг период — дори векове, — би било добре Малахия да се превърне в боен флаг, който всички лемури да носят в сърцата си. Винаги съм казвал, че който провижда бъдещето, ще го управлява. Лемурите могат и трябва да процъфтяват в бъдещите времена и аз горещо вярвам, че когато последната песъчинка изтече през пясъчния часовник на историята и последният папа е дошъл и си е отишъл, светът и всичките му богатства ще бъдат в наши ръце.

— Има и още — каза Сесил. — Разкажете му за заговора ни за следващия папа.

Дий енергично кимна.

— Искаме да направим нещо, което не сме постигали досега: да имаме папа лемур. Представете си могъществото ни, ако управляваме папския престол и чрез собственото си влияние в английския двор едновременно с това контролираме и протестантската кралица. С помощта на Малахия бихме искали да помогнем на нашия човек, кардинал Джироламо Симончели, да получи поста. Малахия описва следващия папа като ex antiquitate urbis — от древността на града. Симончели прекрасно отговаря на ролята, тъй като понастоящем е кардинал на Орвието, което на италиански означава „стар град“.

— Кажете какво мога да направя — каза Марлоу; пиеше жадно огненото вълнение от очите на стареца.

— Уолсингам, дай му кутията.

Марлоу взе кутията и я отвори. Вътре имаше навит пергамент, вързан с панделки.

— Това е копие на пророчеството, написано от ръката на самия Малахия — каза Дий. — Пази го добре. Занеси го в Рим. Там имаме доверен приятел — астронома Маскерино. Уолсингам ще ти даде достоверна причина да си в Италия, но когато стигнеш там, с помощта на Маскерино ще оставиш ръкописа в папската библиотека и скоро след това Маскерино — като по чудо — ще го открие и ще го разпространи. Когато бъде прочетен и преценен, кардиналите ще видят неоспоримата точност на Малахия през вековете и това ще ги накара да се спрат на Симончели в избора на следващия папа.

— Може ли? — попита Марлоу и кимна към пергамента.

— Разбира се. — Дий кимна.

Марлоу развърза панделките и внимателно разви пергамента. Зачете мълчаливо и за известно време единственият звук в стаята идваше от Поли, който бъркаше с ръжена в огнището. Когато свърши, Марлоу остави ръкописа да се навие сам и пак върза панделките. По лицето му плъзна усмивка.