Глен Купър - Ще дойде дяволът

— Това ли е?

Мъжът му подаде кутията и каза:

— Да.

Уолсингам внимателно я сложи на бюрото си, посочи Марлоу и каза:

— Това е човекът, когото исках да ви представя. Кристофър Марлоу, това е доктор Джон Дий.

Брадатият мъж сякаш се приплъзна до него.

— Младият драматург и поет. За мен е удоволствие, сър.

Марлоу изтръпна от вълнение. Великият астролог на лемурите! Астрологът на кралицата!

— О, сър — каза той и се поклони дълбоко. — За мен е огромна чест да се запозная с вас.

Уолсингам наля на Дий, а Поли остана мълчалив до огъня, непоканен в кръга.

— Чух, че днес е била премиерата на новата ви пиеса? — каза Дий.

— Да — каза Марлоу.

— И как се прие?

— На публиката май ѝ хареса — скромно каза Марлоу.

— Може би трябва да се преоблечем и да я видим лично — каза Сесил.

— Не посещавам пиеси, ако кралицата не настоява — каза Уолсингам. — Може би, господин Марлоу, ще бъдете така добър да разкажете на доктор Дий как тази нова постановка служи на по-големите ни цели.

Марлоу кимна.

— Разбира се. Нищо не е по-важно от нашата мисия и моята незначителна творба трябва просто да посее семената на смута и омразата.

— Как? — попита Дий.

— Като начало, тя е за доброто и злото и аз с радост мога да съобщя, че злото, под формата на Луцифер, смазва доброто. Проклятието разгромява спасението, което без съмнение ще породи чувство на объркване и почуда сред масите.

— Добре — каза Дий. — Много добре.

— И съм решил да размътя умовете им с оглед на централното учение на протестантската доктрина — абсолютната предопределеност. Няма нужда да ви напомням, че според Калвин единствено бог избира кои ще бъдат спасени и кои осъдени. Човек няма контрол над съдбата си. Папистите, разбира се, смятат това за абсолютна ерес и ако някой от тях гледа пиесата, ще се подразни жестоко. Протестантите в публиката ще видят в отвратителната съдба на моя герой Фауст, който отхвърля бог, но след това е напълно неспособен да се разкае, реверанс към калвинизма. Но някои, подозирам, тайно ще се отчаят от жестокото послание и ще се измъчват от мисълта, че покаянието е безсмислено и съдбите им са подпечатани. И ако това е така, ще си помислят те, защо да не продължим да съгрешаваме?

— Защо не, наистина? — възкликна Сесил.

— Макар че мразим католиците, нямам нищо против да посръчкам и протестантите. Фауст казва така:

— Цената на греха е смърт. Сурово!

Si peccasse negamus fallimur

Et nulla est in nobis veritas.

Ако твърдим, че сме безгрешни, ние

се мамим и на правдата сме чужди.

Но щом е тъй, ний трябва да грешим,

а следователно — и да умрем.

Да, да умрем за вечни времена!

Що за доктрина: Che sera, sera —

Каквото ще се случи, ще се случи!

Уолсингам каза одобрително:

— Ясно ми е как това ще затормози крехките им умове.

— И, като лепта към традициите ни — каза Марлоу, — Фауст призовава дявола от вътрешността на магически кръг, съдържащ звездните знаци на великия Балбил.

Дий удари по подлакътника на креслото си.

— О! Това много ме радва! Балбил е моят герой. Макар да е загубен за паметта на обикновените човеци, той е завинаги в нашите сърца. — Остави Уолсингам да му налее отново и попита: — Казахте ли на Марлоу какво искаме от него?

— Чакахме да дойдете и да му кажете сам — отговори Сесил.

— Добре — каза Дий. — Марлоу, чувал ли си за ирландския светец Малахия?

— Не — отговори Марлоу.

— Жалко — каза Дий. — Той е бил епископ на Арма през дванайсети век, пропътувал е континента, бил е довереник на Бернар от Клерво и на папа Инокентий II. И е бил таен лемур, велик лемур, астролог, който умело е носел факела на изкуството си. Докато бил на посещение при папа Инокентий в Рим, той станал свидетел, казват, на особено благоприятно лунно затъмнение и от наблюденията му се родило важно пророчество за папството. Той провидял краен брой бъдещи папи, точно сто и дванайсетима — ни повече, ни по-малко. И освен това видял характерни черти на всеки от папите. И така, за последния папа, Секст V, Малахия провидял и написал „оста насред знака“. Секст имал герб с прободен лъв. За настоящия папа Урбан VII Малахия е написал „от небесната роса“. Урбан е бил архиепископ в Росано в Калабрия, където от дърветата се събира мъзга, наречена „небесна роса“. Разбираш ли?

Марлоу кимна очарован, после попита:

— А когато стигне до номер сто и дванайсети?

— Пророчеството е апокалиптично — отвърна Дий. — Църквата ще бъде разрушена и се осмелявам да кажа, ще възникне нов ред. От хаоса лемурите ще възтържествуват.