Глен Купър - Ще дойде дяволът

— И аз — каза Карло. — А и какво, по дяволите, са лемурите? Както и да е, аз съм прост математик и си свърших работата. — Подсмръкна доволно, най-сетне усетил аромата от кухнята, и каза: — Много вкусно мирише. Хайде да ядем.

Елизабета благодари на Бог за интернет.

Без него щеше да се наложи да чака до сутринта, а после да търси библиотека и да прекара цял ден, че и повече сред лавиците.

След вечеря, сама в апартамента и в очакване да намине Микаела, тя трескаво сърфираше, за да разбере кодираното послание.

От хилядите посветени на Малахия уебстраници разбра, че светецът е хит в новините особено след скорошната кончина на папата.

Поклати глава, че не се беше сетила колко е актуален Малахия. „Не съм в манастир — помисли си, — но сякаш съм вън от света“.

Фактите бяха съвсем прости. Свети Малахия, чието ирландско име било Маел Маедок Уа Моргаир, живял от 1094 до 1148 г. Бил архиепископ на Арма. Канонизиран от папа Климент III през 1199 г., той станал първият ирландски светец. И бил предполагаемият автор на „Предсказанието за римските папи“, предупредително видение за личностите на последните сто и дванайсетима папи.

Повечето неща, които бяха известни за живота му, идваха от житието му, написано от негов съвременник от Франция, свети Бернар от Клерво, велик богослов от дванайсети век, когото Малахия посещавал при пътуванията си от Ирландия до Рим. И при последното си посещение при Клерво Малахия се почувствал зле и буквално издъхнал в ръцете му.

Пророчеството на Малахия останало непознато или поне непубликувано, докато той бил жив. Бенедиктинският историк Арнолд де Вийон го публикувал през 1595 г. в книгата си Lignum Vitae, като твърдял, че Малахия е негов автор. Според разказа на Вийон през 1139 година Малахия бил повикан в Рим на аудиенция при папа Инокентий II. Докато бил там, получил видение за бъдещите папи, което записал като поредица кодирани фрази. Ръкописът му останал неизвестен до 1590 г., когато по загадъчен начин бил открит в римския архив.

Пророчествата на Малахия били кратки и неясни. Като започнал от Целестин II, който бил избран през 1130 г., светецът предвидил непрекъсната верига от сто и дванайсет папи, продължаваща до края на папството — или, както смятали някои, до края на света.

На всеки папа била отредена загадъчна титла, съдържателна и пораждаща асоциации: „От замъка на Тибър. Дракон, притиснат към земята. От лъвската роза. Ангел на горичката. Погубена религия. От мъките на слънцето“. През вековете всички, които се опитвали да интерпретират и обяснят тези символични пророчества, винаги съумявали да намерят по нещо, вградено в прозвищата на Малахия, понякога свързано с родната страна на папите, с името им, с герба им, с родното им място, с талантите им.

Елизабета прехласнато прегледа списъка. Пророчеството за Урбан VIII беше Lilium et Rosa, лилия и роза. Урбан VIII беше родом от Флоренция и лилията присъстваше на герба на Флоренция. На семейния му герб имаше три пчели, а пчелите, естествено, събират мед от лилии и рози.

Марцел II беше Frumentum Flacidum, ситно зърно. Бил ситен, вероятно, защото бил папа за съвсем кратко, а на герба му имало елен и пшенични класове.

Инокентий XII беше Religio Depopulata, погубена религия. По време на папството му Първата световна война беше убила двайсет милиона души в Европа, грипната пандемия от 1918 г. беше погубила сто милиона, а Октомврийската революция в Русия бе отхвърлила християнството в полза на атеизма.

През 1958 г., след смъртта на папа Пий XII, кардинал Спелман от Бостън се подиграл с пророчеството на Малахия, че следващият папа щял да бъде Pastor et Nauta — пастир и моряк. По време на конклава, който щял да избере Йоан XXIII, Спелман наел лодка, напълнил я с овце и я пуснал по Тибър. И се случило така, че Анджело Ронкали, кардиналът, избран за папа, бил патриарх на Венеция, морски град, известен с водните си пътища.

Папа Йоан Павел II беше De Labore Solis, което буквално значеше „мъките на слънцето“ макар че labor solis беше чест латински израз за слънчево затъмнение. Карол Йозеф Войтила бил роден на 18 май 1920 г., ден на частично слънчево затъмнение над Индийския океан, и бил погребан на 8 април 2005 г., ден, в който имало слънчево затъмнение над Югозападния Атлантически океан и Южна Америка.

Веригата на предсказанията на Малахия водеше чак до 267-ия и предпоследен папа, който беше прясно погребан в три поставени един в друг ковчега в криптата под базилика „Св. Петър“.

Двеста шейсет и осмият папа, който щеше да бъде избран на започващия на следващия ден конклав, щеше да е последният. Малахия го наричаше Petrus Romanus и му даваше най-дългата титла: