Глен Купър - Ще дойде дяволът

— Какво искаш да кажеш? — попита Елизабета.

— Казал е на Дзадзо, че те харесва. Мисля, че се притеснява, понеже си монахиня.

— Ами да се притеснява — прошепна през смях Елизабета.

— Е, и? — дяволито попита Микаела.

— Двамата с татко няма ли да ме оставите на мира? — скара ѝ се Елизабета, докато отец Санторо излизаше и заемаше мястото си на олтара.

Елизабета не помнеше месата да ѝ е харесвала толкова, особено моментът, в който отец Санторо вдигна ръце и запя „Глория“ с красивия си чист глас.

Gloria in excelsis Deo

Et in terra pax hominibus bonae voluntatis.

Laudamus te,

Benedicimus te,

Adoramus te,

Glorificamus te,

Gratias agimus tibi propter magnam gloriam tuam.

Слава на Бога най-висока

и на земята мир на хората с добра воля.

Възхваляваме Теб.

Благославяме Теб.

Обожаваме Теб.

Прославяме Теб.

Въздаваме Ти благодарност за великата Ти слава.

Когато отец Санторо спря да пее, Елизабета се присъедини с едно искрено „Амин“.

Дзадзо вървеше бавно и отказваше да му помагат, така че групичката им беше сред последните, които излязоха от църквата. Елизабета присви очи към слънцето.

Пиацата и фонтанът изглеждаха особено чисти и красиви. Пред кафенето играеха деца, влюбени се държаха за ръце. Отец Санторо се приближи, за да изкаже неделните си благопожелания на семейството, и сложи ръка на рамото на Дзадзо.

Внезапно Елизабета видя как Дзадзо се намръщи и от устата му се изтръгна само една дума:

— Пистолет!

Тя се обърна и видя един мъж да си проправя път през тълпата. Държеше пистолет — и го беше насочил право към нея.

Матиас Хакел. Имаше вдървеното изражение на човек, който просто е дошъл да довърши недовършената работа.

Отекна изстрел.

Елизабета чакаше куршумът да прониже сърцето ѝ.

Беше готова. Изобщо не го искаше, но беше готова.

Главата на Хакел избухна в червени пръски. Той залитна напред и се стовари по очи на плочите.

Микаела инстинктивно се хвърли на земята и повали и Елизабета, за да я прикрие.

Лоренцо стоеше над трупа на Хакел с изваден пистолет, готов да стреля пак.

Нямаше нужда.

А после се наведе над Елизабета.

— Добре ли си?

Тя вдигна очи към него. Ръката му блокираше слънцето, но светлината се разливаше около нея и създаваше съвсем истински ореол.

Тя виждаше лицето му достатъчно ясно, но виждаше и лицето на Марко — и лицето на Иисус Христос.

Всички те я бяха спасили.

— Да, добре съм.

Шофьорът на лимузината отби по кръговата алея на уединеното имение на Стефани Мейър.

Евън Харис седеше до нея на задната седалка.

— Хубаво е да си у дома — каза тя.

— Така е.

— Няма ли да влезеш за по чашка? — предложи тя. — След това ще те откарам до вас.

Харис се съгласи.

— Не забравяй книгата — каза Мейър.

Куфарчето на Харис беше в краката му.

— Не се притеснявай.

Влязоха, оставиха чантите си в антрето и отидоха в дневната.

— Ужасен удар е, че не излезе нищо — въздъхна Мейър.

— Не знаеш ли как се казва всъщност папа Целестин Шести? — позасмя се Харис.

— Естествено, че знам. Джорджо Аспромонте — каза Мейър.

— Джорджо Пиетро Аспромонте — натърти Харис.

— Петър Римлянина! — възкликна Мейър.

— Видя ли? — каза Харис. — Не бъди така унила. Нали щеше да почерпиш?

Тя наля и на двамата. Джин. Догоре. После каза:

— Защо не извадиш книгата?

Той я извади и я сложи на полицата над камината, отворена на титулната страница. Старият Фауст сякаш ги гледаше от центъра на магическия кръг.

— Утре ще започнем да се обаждаме по телефона — каза Харис. — К вече го няма. Но има други.

— Защо не ти?

— Наистина. Защо не аз?

Чукнаха се.

— Това правим ние — каза Харис.

— И това сме ние — отвърна Мейър.

Тук и нататък стиховете от "Доктор Фауст" се цитират в превод на Александър Шурбанов - Б. пр.

От Иоана свето Евангелие, 21:18 - Б. пр.

Второ съборно послание на Апостол Петра, глава 1, 10-19 - Б. пр.

Стиховете в българското издание на пиесата не отговарят на посочените тук номера - Б. пр.