Глен Купър - Ще дойде дяволът

Глаузер видя Дзадзо и се наежи.

— Челестино! Ти си отстранен. Кой те пусна тук?

Униформените швейцарски гвардейци пред вратата на Сикстинската капела стиснаха церемониалните си пики по-здраво и погледнаха Глаузер за инструкции.

Дзадзо се опита да се овладее, за да не го помислят за съвсем луд.

— Глаузер, чуй ме внимателно. Трябва да евакуираме капелата. Има бомба.

— Ти си откачил! — Дребният мъж тръгна да вдига ръка, за да каже нещо в микрофона на маншета си, но Дзадзо го спря, като извади пистолета на Лоренцо и го насочи към главата му. В Сала Регия настана смут, всички замърмориха и заотстъпваха.

— Глаузер, дръж ръцете си скръстени пред теб — нареди Дзадзо. — Ако се наложи, ще стрелям. — Обърна се към гвардейците. — Момчета, сред вас има предател. Ваш дълг е да защитавате папата. Един от кардиналите в Сикстинската капела скоро ще бъде папа. Помогнете ми да евакуирам района.

Глаузер кипеше от гняв.

— Единственият предател си ти, Челестино! Винаги съм те подозирал. Ще изгниеш в затвора заради това.

Глаузер посегна за оръжието си във вътрешния джоб на сакото си и Дзадзо реагира — изстреля един куршум в дясното му коляно и когато Глаузер падна с вик, бръкна в сакото му и измъкна неговия „Хеклер и Кох“ МР5АЗ. Свали предпазителя, насочи оръжието към слисаните гвардейци и викна на единия:

— Сложи му турникет, веднага! А вие другите — за бога, евакуирайте Сала Регия!

В другия край на залата Капоцоли стоеше до Порта Паулина и крещеше всички да излизат. Духовници и миряни забързано се стичаха към него.

Дзадзо — държеше автоматичното оръжие насочено към гвардейците — изрита вратата на Сикстинската капела и изкрещя:

— Извънредна ситуация! Аз съм майор Челестино от жандармерията! Пуснете ме да вляза!

Сякаш след цяла вечност чу дърпането на резе.

Кардинал Франкони стоеше на вратата с изражение колкото тревожно, толкова и объркано.

Дзадзо го избута и влезе в капелата. Стотина възрастни мъже с червени шапки го зяпнаха в слисано мълчание и оставиха химикалките, с които пишеха по бюлетините си.

Дзадзо беше влизал в Сикстинската капела стотици пъти, може би хиляди, и вече почти не забелязваше великолепието ѝ. Но никога не я беше виждал така — потънала в тържествеността на всички кардинал-електори, които изпълняваха древния си дълг. Вълшебният таван беше слабо осветен от лъчите на следобедното слънце, които се лееха през високите прозорци.

Дзадзо спря по средата на капелата. Точно над главата му Божията ръка се протягаше към протегнатата ръка на Адам, дарявайки живот.

Кардинал Диас стана и попита високо:

— Майоре, защо идвате на това свято място с оръжие и прекъсвате свещените ни ритуали?

Гласът на Дзадзо отекна в залата — и дори на него самия му прозвуча като глас от друг свят.

— Простете ми, ваше преосвещенство. Но всички трябва да напуснат незабавно.

— Насред гласуване сме. Не можем да излезем.

— Няма време за обяснения. В капелата има бомба.

Диас огледа колегите си кардинали.

Кардинал Аспромонте се изправи и попита:

— Защо смятате така? Кой ви каза?

— Една монахиня. Сестра Елизабета.

Неколцина кардинали нервно се изкискаха.

— Извършили сте това нечувано светотатство заради думите на една монахиня? — изрева Диас. — Вън! Вън!

Дзадзо погледна Диас и опря дулото на пистолета под собствената си брадичка. Пръстът му беше на спусъка.

— Не, няма да си тръгна. Сестра Елизабета ми е сестра и вярвам на думите ѝ с цялото си сърце. Ако не мога да ви спася, ще умра, докато се опитвам.

Хакел седна на любимия си стол. От него можеше да гледа едновременно телевизора и да вижда през прозореца купола на „Св. Петър“. Така щеше да види взрива два пъти. Щеше да чуе експлозията два пъти. Щеше да усети ударната вълна да минава през тялото му само веднъж.

В нощта, когато папата бе починал, Хакел беше сложил раницата си на една от простите дървени маси в подземието на Сикстинската капела, беше отворил ципа и беше извадил дълга ролка гумирано покритие, което приличаше на някакъв строителен материал. „Примашийт 2000“. Пластичен експлозив на основата на хексоген, с дебелина два милиметра и залепяща се задна страна. Използван за военни цели и смъртоносен, особено в помещения с купол.

Широчината на лентата „Примашийт“ беше идеална, но трябваше да се изреже подходящата дължина, след което да се залепи от долната страна на масата. Хакел извади нещо от едно найлоново пликче и силно притисна един радиочестотен микрочип с размера на нокът в лентата, като го закрепи здраво. Обърна масата на крака и огледа работата си.