Глен Купър - Ще дойде дяволът

Дзадзо извади значката от джоба си.

— Полиция! Това е спешен случай! Вземам мотора ви!

— Да бе! — извика мъжът.

Дзадзо инстинктивно посегна към пистолета си, но той беше в апартамента му. Вместо това заплашително насочи пръст към моториста.

— Искаш ли да отидеш в затвора за възпрепятстване на полицейска операция? — Мотористът не отговори и Дзадзо го блъсна силно с две ръце. Моторът се катурна и младият мъж падна на земята. Дзадзо изправи хондата, яхна я и полетя по улицата. Мотористът закрещя вбесено и метна каската си след него.

Хакел заключи вратата на апартамента си и отвори един от гледащите на запад прозорци, за да проветри. Сградата му беше прекалено в ниското, за да вижда Сикстинската капела, но куполът на „Св. Петър“ се очертаваше на фона на мъгливото следобедно небе.

Пусна телевизора. Тълпата на площада беше спокойна, очакваща.

Отиде в спалнята и отвори най-горното чекмедже на тоалетката. Зад сгънатите купчини черни чорапи имаше зелено-черна кутия с размера на три колоди карти за игра.

Хакел седна на леглото и опита копчето за включване и изключване на детонатора „Комбифайър“. Знаеше, че батериите са нови, но за всеки случай имаше резервни.

Малката електрическа крушка светна зелено.

Той остави детонатора и въздъхна.

Тревожеше го обаждането в дома на Крек от човек, представил се за него. Номерът, който му бяха пратили, беше римски. Някой беше по петите му. Кой? Как? Мисълта да изтърпи разследването сега беше абсурдна. Трябваше да изчезне незабавно.

Отиде до гардероба и извади празен куфар.

Дзадзо караше като луд: криволичеше през трафика, промушваше се в толкова тесни пролуки между колите, че задираше вратите им с дръжките на кормилото. Комбинацията от движението в пиковия час и извънредното стълпотворение около Ватикана водеше до същинско задръстване.

На Виа Доменико Силвери движението напълно спря. Дзадзо вдигна очи към купола на базиликата, завъртя кормилото и качи мотора на тротоара.

Пешеходците се развикаха и той също започна да вика, за да им покаже, че няма да спре. Като се промъкваше и криволичеше, стигна до Виа Дела Стационе Ватикана, където и тротоарите станаха непроходими.

Дзадзо заряза хондата и се затича.

Пробиваше си път през тълпите и най-после стигна до входа Петриано в южния край на площад „Св. Петър“, където трима от неговите хора охраняваха пропускателния пункт.

От погледите им разбра, че знаят за отстраняването му.

Единият ефрейтор каза:

— Майор Челестино, вие...

Дзадзо го прекъсна:

— Няма нищо. Върнаха ме на служба. Инспектор Лорети ме вика.

Те отдадоха чест и го пуснаха.

Беше безсмислено да се опитва да мине през площада. Никога не го беше виждал толкова претъпкан. Вместо това мина тичешком през необществените зони покрай Домус Санкте Марте и гърба на базиликата към един заден вход на двореца.

Непушещият комин на конклава стърчеше над него.

Влезе в Сала Регия без проблеми. Швейцарските гвардейци дори му козируваха.

Залата беше светла и богато украсена, пълна с архиепископи, епископи, монсиньори и светски длъжностни лица, които очакваха края на първия ден.

Лоренцо беше в дъното на залата към двореца заедно с майор Капоцоли. Изненада се, като видя Дзадзо, и го пресрещна.

— Какво правиш тук, по дяволите?

Дзадзо го изгледа с обезумели очи.

— Дай ми пистолета си.

— Да не си се побъркал?

— Има бомба!

Някакъв архиепископ го чу и зашепна нещо на един от колегите си.

Лоренцо го изгледа разтревожено.

— Тихо! Откъде знаеш?

— Елизабета е разбрала! Мисля, че Хакел я е сложил.

— Защо нито Лорети, нито някой друг не ме е уведомил?

— Още никой не знае. За бога, Лоренцо! Дай ми пистолета си. Капи, евакуирай залата. Лоренцо, намери Хакел и го спри, преди да е станало твърде късно!

Хакел закопча ципа на куфара и го остави до входната врата.

На бюрото в кабинета му имаше чекмедже, в което държеше папка с лични документи и фалшиви паспорти. Извади я и я пъхна в един от външните джобове на куфара.

Щеше да попътува. Искаше да е толкова анонимен, колкото можеше да бъде едър мъж като него. Черният му костюм нямаше да свърши работа. Той го съблече и внимателно го сгъна, погледна телевизора, после потърси в гардероба си нещо по-удобно. Щеше да отиде с колата си само до някоя стоянка на таксита, да се качи до фирма за коли под наем, после да се обади на Крек. Планът за бягство беше добър. Изобщо не се тревожеше за това.