Глен Купър - Ще дойде дяволът

Всеки чип беше програмиран да се взриви на една и съща честота. Едно натискане на дистанционния детонатор щеше да свърши всичко. През следващия час той беше повторил упражнението 108 пъти, по веднъж за всеки кардинал-електор в конклава.

Имаха човек във външната охранителна компания. Немската овчарка, която той бе използвал за огледите за експлозиви, нямаше да открие примашийта дори да ѝ го натикаха в гъза.

Хакел опъна докрай антената на детонатора „Комбифайър“.

„Това правим ние — помисли си. — Това сме ние“.

Включи го и натисна червеното копче.

Високите прозорци на Сикстинската капела заминаха първи.

Избухнаха навън в оранжев блясък, старото стъкло се натроши на милиони парченца.

След това шоковата вълна заля тавана.

Ярките фрески, които Микеланджело беше рисувал цели четири години, се изпариха за миг, превръщайки се във фина разноцветна мъгла.

Куполът на капелата се срути на огромни късове и погреба всичко под тонове грозни сиви отломки. Огромен облак дим блъвна над площад „Св. Петър“, изтри последните остатъци слънчева светлина и превърна деня в нощ.

Взривът удари Дзадзо като влак — запокити го през Сала Регия и го изтласка през Порта Паулина чак в двореца. Тъй като вървеше най-отзад, той получи най-силния удар, но и някои от по-близките до експлозията кардинали бяха повалени като кегли за боулинг.

Със сътресение и в безсъзнание Дзадзо пропусна линейките и първите телевизионни предавания. Лорети и Зоненберг незабавно задействаха плана за бедствия, наречен Код „Цитадела“, който свикваше всички ресурси на Италия. Nucleo operativo centrale di sicurezza, отрядът за бързо реагиране на държавната полиция и карабинерите се събраха във Ватикана и с помощта на ватиканската жандармерия евакуираха тълпите от площад „Св. Петър“.

При все че имаше ранени от разлетелите се стъкла и парчета от сградата, повечето жертви бяха от последвалото паническо бягство, но — като по чудо — всичко мина без нито един смъртен случай. Дзадзо беше сред най-сериозно ранените. Счупено ребро бе разкъсало черния му дроб и след час той беше на операционната маса за абдоминална операция. В съседната зала реконструираха коляното на Глаузер.

Швейцарските гвардейци сключиха редиците си около кардиналите и тези, които нямаха нужда от медицинска помощ и хоспитализация, бяха натоварени в автобусите и върнати в Домус Санкте Марте, който беше отцепен от кордон въоръжени полицаи. В небето кръжеше хеликоптер на полицията.

Лоренцо, изцапан със сажди и разстроен, намери Лорети и Зоненберг пред хотела.

— Ти беше там — каза Лорети. — Какво стана, по дяволите?

Лоренцо заговори високо, защото почти бе загубил слуха си от взрива:

— Пет минути преди експлозията майор Челестино влезе в Сала Регия.

— Той ли го е направил? — изрева Зоненберг. — Един от твоите ли го е направил, Лорети?

— Не, комендант Зоненберг — каза Лоренцо. — Майор Челестино ги спаси. Той беше разбрал за бомбата и накара кардиналите да излязат от капелата. Всички щяха да загинат.

Майор Капоцоли дотича при тях.

— Откъде е получил тази информация? — попита Лорети. — Защо не е уведомил някой друг?

— Сестра му му е казала.

— И коя, за бога, е сестра му? — викна Зоненберг.

— Сестра Елизабета. Тя е монахиня.

И двамата го зяпнаха.

— Вижте, не знам подробности — каза Лоренцо, — но е била права. Дзадзо ми каза, че е замесен Матиас Хакел.

— Хакел? — възкликна Зоненберг. — Ти си луд!

— Къде е Хакел? — попита Лорети.

Зоненберг се опита да повика Хакел по радиостанцията, но не получи отговор.

— Последно го видях тук до хотела — каза Капоцоли. — Малко повече от половин час преди взрива.

— Какво е правил тук? — попита Лорети.

— Каза, че искал да нагледа кардинал Джаконе.

— Господи! — възкликна Лорети. — Да се качваме. Капи, ела с мен. Лоренцо, вземи хора и потърсете Хакел. Проверете навсякъде! Първо в квартирата му!

Лорети, Капоцоли и Зоненберг спряха пред стая 202.

Лорети почука.

Не последва отговор и той извика:

— Кардинал Джаконе? Отворете!

Нищо. Капоцоли, който имаше ключ отключи и влязоха.

Малката стая беше празна, леглото — оправено. Одеждите на Джаконе бяха грижливо проснати на покривката на леглото.

Вратата на банята беше затворена и те чуха, че душът е пуснат.

— Ехо? — провикна се Зоненберг.

Чуваше се само шумът на водата.

Зоненберг извика пак, по-силно:

— Ехо?