Глен Купър - Ще дойде дяволът

Черният костюм, бялата риза и лъснатите черни обувки на Матиас Хакел бяха намерени на брега на Тибър близо до моста „Сант’ Анджело“. Може би се беше удавил, може би не, но вътрешното разследване беше в начален стадий и все още липсваха заключения за вероятни съучастници. По тази причина комендант Зоненберг неохотно отстъпи задълженията по основната безопасност на държавната полиция, а швейцарските гвардейци бяха върнати в казармата си. Жандармерията беше разгърната, за да отцепи Ватикана за всички освен за най-важните служители и малка група международни репортери.

Елизабета, Микаела и баща им седяха на една пейка по-назад и тихо чакаха.

По обед монсиньор Акиле, личният секретар на кардинал Аспромонте, дойде при тях, наведе се, прошепна нещо в ухото на Елизабета и тя каза на Микаела и на баща си:

— Чакайте ме тук. Искат да говорят с мен.

Тръгна с Акиле по пътеката към олтара под паметника на папа Пий VIII към коридора на ризницата на свети Петър. Влязоха в подобно на музейна зала помещение, където имаше три плюшени стола, разположени с лице един към друг. Тя погледна ватиканския кръст, Крукс Ватиканс, обвит в кожа, сребро и скъпоценни камъни. Това беше най-голямото съкровище на Ватикана, в което, казваха, имало късчета от Честния кръст.

Акиле ѝ каза да чака и скоро се появиха кардинали Аспромонте и Диас. Елизабета стана да ги поздрави, но Аспромонте се усмихна и ѝ каза да седне. Те също седнаха. Столовете бяха толкова близко, че коленете им почти се докосваха.

Диас беше строг и внушителен, но пълното лице на Аспромонте беше мило и добродушно — и тя веднага изпита топли чувства към него.

— Елизабета Челестино — каза той и хвана тънката ѝ студена ръка в топлите си длани. — Сестра Елизабета. Църквата ти дължи огромна благодарност.

— Аз само служех на Бог, ваше преосвещенство. Той беше моят водач през това изпитание.

— Е, служила си Му добре. Представи си как би изглеждал светът днес, ако не беше успяла. Кажи ми, как е брат ти?

— Видяхме го сутринта. Надяват се още днес да го изпишат от интензивното отделение. Добре е.

— Добре. Добре. Той беше толкова дързък, толкова смел — каза Аспромонте. — Спаси много хора.

— Да, той е удивителен младеж — каза Елизабета. — Но е тъжно, че добри хора като професор Де Стефано, отец Тремблей и кардинал Джаконе загинаха. Тъжно е, че великата Сикстинска капела вече я няма.

— Капелата ще бъде построена отново — каза Аспромонте и пусна ръката ѝ. — Всички скърбим за Де Стефано и Тремблей. Кардинал Джаконе е друго нещо.

— Той е бил един от тях — рязко каза Диас. — Директорът на Папската комисия за свещена археология е бил един от тях!

— Господи! — възкликна Елизабета. — Ето как е разбрал. Още преди години, когато бях още студентка. Бил е лемур?

Кардиналите бяха смаяни от отговора ѝ.

— Знаеш за тях? — прошепна Диас.

Елизабета кимна.

— Открих някои факти. Споделих ги с отец Тремблей и в замяна той ми каза някои строго поверителни неща.

— Тогава разбираш пред какво сме изправени. Само Бог знае каква вреда щеше да нанесе Джаконе на църквата, ако беше единственият останал жив кардинал-електор — гневно каза Диас.

— Щеше да стане папа — каза Аспромонте.

— Катастрофа — каза Диас през зъби и стисна юмрук, сякаш някогашният боксьор в него нямаше търпение да стане от ъгъла за следващия рунд.

Аспромонте разпери ръце.

— Сестро, трябва да ни кажеш какво мислиш, защото ти си ги видяла отблизо. Говорила си с един от водачите им.

— И, да ми прости Господ, и да прости на сестра ми, отнехме два живота — каза Елизабета.

— После ще те изповядаме и ще ти бъде простено — нетърпеливо каза Диас. — Какво е впечатлението ти от тях?

Елизабета си пое дъх.

— Искат да разрушат църквата. Мразят нея и всичко, което тя символизира. Искат да стъпчат всичко, което е добро, и ако междувременно всичко бъде разрушено, ще са доволни да видят целия свят в пламъци. Те са чисто зло.

Аспромонте я слушаше натъжен, главата му потреперваше, сякаш следваше ритъма на невидим метроном.

— Непрекъснато говорим за дявола — каза той, — но дори за мен самия, човек доста буквален във вярванията си и в интерпретацията на Библията, дяволът винаги е бил по-скоро метафора. Злото съществува, за това съмнения не може да има, но физическо въплъщение като това! Тази мисъл е страховита.

Елизабета чувстваше, че трябва само да слуша, а не да говори, но не можа да се сдържи:

— Това прави думите на Христос още по-важни, нали?