Глен Купър - Ще дойде дяволът

— Изглеждам така, но дали ще си спомня думите? През последната седмица участвам в три нови пиеси.

— Недей, добри ми сър, да забравяш стиховете ми — скара му се Марлоу. — Помни, другите пиеси са сух хляб, а тази е най-крехкото парче говеждо.

— Ще се постарая, в това можете да сте сигурен.

Джеймс Бърбидж дойде и придружи Марлоу и Кид по тясното стълбище в една от ложите, откъдето огледаха тълпата.

— Виж колко са много! — възкликна Бърбидж. — Чух, че пред портата има още много хора, които напират за билети. Ще трябва да пратя въоръжени конници да пазят реда! Слуховете са силен съюзник, нали?

— Е, в пиесата има всичко! — каза Кид. — Идеите на Кит — призоваването на Мефистофел с магия, продаването на душата на дявола в замяна на тайните на вселената — това са опияняващи теми.

На масата имаше бутилка вино и Бърбидж наля три чаши.

— Наздраве за опияняващите теми и пенливия успех, господа!

Конферансието помоли за тишина и обяви актьорите. При името на Едуард Алин се надигнаха бурни ръкопляскания. Хорът излезе на сцената и пиесата започна.

Когато хорът представи сцената и излезе, се появи Алин в ролята на доктор Фауст и само при вида на великия актьор публиката избухна в аплодисменти. Той успя да не излезе от ролята си на облечения в тога Фауст, докато самодоволно изчакваше публиката да се накрещи. След това застана в изкусно нарисувания магически кръг от астрологични символи, направен точно според инструкциите на Марлоу, и гласът му загърмя:

— Сега, когато мракът на нощта,

копнееща да зърне Орион,

от Антарктика скача връз небето

и го забулва с черния си дъх,

започвай, Фауст, своите заклинания

и виж дали ще те послуша адът,

смилен от твойте жертви и молитви.

Във този кръг е божието име —

Йехова в двойната му анаграма,

инициали на светци блажени,

звезди блуждаещи и неподвижни

и знаците на зодиака в шифър,

чрез който сенките се призовават.

Не бой се, Фаусте, веднъж решил се,

Магията изпитай ти докрай!

Публиката ахна в един глас, когато Мефистофел се появи в мълния от фосфор, със зелен костюм, допълнен от рога и крила.

Кид прошепна в ухото на Марлоу:

— Прекрасно!

И Марлоу, доволен, му върна усмивката.

Сценичните ефекти се засилиха, когато Фауст, след като сключи с Луцифер сделка да размени душата си срещу двайсет и четири години на земята с Мефистофел като негов личен слуга, тръгна на пътешествието си да разгледа света.

Извисената дикция на Алин в комбинация с фойерверки и пламъци, увлече зрителите. Когато стана време Луцифер да поиска плячката си, от пушека се надигна ужасяващ дракон и издиша огън. Отгоре рошави дяволи се люшкаха над сцената на въжета и хвърляха искри от устата си. Барабанчиците правеха гръмотевици, а осветлението — светкавици.

И накрая, преди Фауст да бъде завлечен в ада, последното му желание — да види със собствените си очи Хубавата Елена — бе изпълнено. Гласът на Алин трогна публиката до сълзи:

— Това ли е лицето, що изведе

хиляда кораба и срина в огън

на Илион безвърховите кули?...

С целувка ме обезсмърти, Елена!

Когато аплодисментите заглъхнаха и публиката се разотиде, вече се бе спуснала вечер и с нея хладна мъгла. Кид и Марлоу стояха сами в една уличка зад театъра.

— Защо трябва да ходиш? — нацупи се Кид. — Ела с мен. Това е твоят звезден миг, Кит. Празнувай с приятели.

— Трябва да се видя с едни хора — каза Марлоу. — Ще дойда после. Ще ме чакаш, нали?

— Ще те чакам, но само ако... — Кид го целуна, плъзна ръка отзад в панталоните му и сладострастно погали опашката му.

От сенките ги наблюдаваше един самотен мъж, който след миг безмълвно изчезна в мъглата.

В личните си покои в двореца Уайтхол Франсис Уолсингам наля на Марлоу и на Робърт Сесил хубаво френско бренди. Робърт Поли също беше там, седнал до огъня, стиснал голяма халба, мрачен и мълчалив.

На вратата се почука и личният секретар на Уолсингам докладва:

— Той е тук.

Марлоу не очакваше още хора и с любопитство загледа човека, който влезе: дребен като момче, но с черна тога на учен, която се влачеше по пода. Лицето му беше съсухрено от старост и имаше най-забележителната брада, която Марлоу беше виждал, бяла като гъши пух, достатъчно гъста да скрие птиче гнездо и дълга почти до пъпа му. Носеше украсена лакирана кутия с размерите на библия.

Уолсингам стана да го посрещне, целуна раболепно костеливата му ръка и попита: