Глен Купър - Ще дойде дяволът

С ликвидирането на узурпаторката, от подчинение към която сме освободени поради нейното отлъчване от Църквата, ще се заемат шестима благородни господа, мои лични приятели, които с ревността си към католическата кауза и службата на Ваше величество ще извършат трагичната екзекуция.

— Доволен ли си от този буламач? — попита Марлоу, когато приключи.

Гърлото на Бабингтън беше пресипнало от нетърпение.

— Изглежда, добре предава сведенията ни за начинанието и молбите ни за благословията на кралицата.

— Тогава ще го прехвърля в шифър. Докато се занимавам с това, можеш да помолиш госпожа Бул да ни донесе още бира. Ще пия само да си освежа гърлото. Процесът на замяна на буквите с цифри и думите със символи е трудоемък и главата ми трябва да е бистра като извора на Нарцис.

Бабингтън тръгна с вид на човек, когото водят към бесилото. Когато се върна с пълна кана, Марлоу каза:

— Ще бързам колкото мога. Поли трябва да занесе това писмо на пивоваря в Чизик тази вечер, защото мисля, че утре следващата бъчва заминава към Мария. После трябва само да чакаме отговора на скъпата господарка.

Бабингтън бързо пресуши две халби — той нямаше желание да държи ума си бистър.

Дворецът Уайтхол беше сам по себе си град. Превъзхождаше Ватикана и Версай по размери и великолепие и не беше лесно да се ориентираш сред хиляда и петстотинте му стаи. За да стигне където иска, човек трябваше да има предварителни познания или да се ползва с благоволението на някой дружелюбен джентълмен или дама, които да го преведат за ръчичка през лабиринта от кабинети и частни покои.

Марлоу вече добре знаеше пътя и ревностно се представи в личния апартамент на Уолсингам; пулсът му беше учестен, лицето — победоносно. Личният секретар на Уолсингам го поздрави любезно и обяви пристигането му.

Уолсингам разговаряше с Робърт Поли, строг както винаги, с потъмняло от слънцето лице и вързана на тила мазна коса. Така човек можеше да го вземе за моряк или войник, а не за джентълмен, завършил Кеймбридж.

Първите думи на Марлоу бяха:

— У мен е.

Уолсингам сведе поглед покрай тесния си нос.

— Дай да видя.

Марлоу отвори сандъчето за писане и гордо плъзна листовете по бюрото. Уолсингам ги грабна като ястреб, който се спуска върху мишка. Докато ги разглеждаше, Марлоу стоеше и чистеше от жакета си бели косми от една от котките на госпожа Бул.

— Добро е, много добро — каза Уолсингам. — Незабавно ще наредя да занесат шифрованото послание на пивоваря. Мария разполага ли с новия код?

— Да — каза Поли. — Беше в последната бъчва. Със сигурност ще повярва, че никой друг не би могъл да го дешифрира.

— Дано да отговори скоро и отговорът да е убедителен — възкликна Уолсингам. — Щом прихванем писмото ѝ, ще получим проклетата ѝ католическа глава, кълна се в звездите!

— Бих искал да съм там, когато това стане — каза Марлоу, представяйки си кървавата развръзка.

— Ще се погрижа да си там. И ще видиш Бабингтън изкормен, как вие към своя бог. И другите заговорници също. После ще започне сериозната игра. Папската шайка ще иска да отмъсти за падането на Мария. Нали знаеш какво означава това?

— Война, струва ми се — каза Марлоу.

— Не една война, а много. Европа ще пламне, а скоро и светът. А ние ще сме единствените чисти печеливши. Ще се наслаждаваме на растящите купчини католически трупове. Ще заграбваме земи и търговия от всички страни. Ще надуем гушите.

Марлоу кимна. Още стоеше прав.

— Седни — каза Уолсингам. — Пийни вино. Справи се добре. Винаги се справяш добре. Каквато и задача да му дадем, било в Реймс, било в Лондон, Париж или Кеймбридж, той се справя с размах, какво ще кажеш, Поли?

Поли сковано вдигна чашата си.

— Да, той е същинско чудо.

— Благодаря, милорд — каза Марлоу. — Стремя се само да служа на вас и на напредъка на каузата ни. Но за да продължа да го правя, ще ми е нужно и писмо от Личния съвет до университета, което да извини отсъствията ми. Канят се да не ме допуснат до магистърска степен, защото смятат, че ходя във Франция, за да общувам с папистите и да ги насърчавам.

— Защото си убедителен актьор — каза Уолсингам. — Поли, дай му писмото, което приготвихме.

Марлоу го прочете с благодарност. Беше съвършено. Кратко и авторитетно — и не оставяше съмнение, че Марлоу е ходил в чужбина в служба на нейно величество.

— Ще свърши чудесна работа.

Уолсингам взе писмото и започна да топи восък, за да го скрепи с печата на Личния съвет. Докато се занимаваше с восъка и свещта, каза: