Глен Купър - Ще дойде дяволът

Тук беше новината на Поли. Агенти католици във Франция, Холандия и Испания изпращали уверенията си, че католическата лига и великите християнски владетели в Европа ще отделят войска от шейсет хиляди души и ще нападнат Северна Англия, за да освободят Мария и да утвърдят властта ѝ. Благодарение на находчивостта на Кит Марлоу, блестящ млад дисидент, който наскоро се присъединил към каузата им, бил изнамерен начин за комуникация с Мария. Марлоу измислил как тайно да се пращат писма в Чартли Хол в бъчви с бира, скрити и запечатани, за да не се намокрят, а освен това изобретил хитроумен шифър, с който да ги кодира, ако — слабо вероятно — бъдели открити.

Така вече били пращани писма от заговорници и Мария връщала писмени отговори в насърчителен дух. Но била предпазлива. Никой от заговорниците не ѝ бил лично познат. Нуждаели се от човек, на когото можела да се довери.

И тук се появяваше Бабингтън. През 1579 г. той бил паж на ърла на Шрусбъри, който тогава бил пазач на Мария. Тя се привързала към момчето и пет години след това той бил натоварен със задачата лично да достави няколко пакета с писма в ръцете на кралицата на Шотландия. Макар че изоставил опасната игра, за да започне живот на джентълмен в Лондон, възгледите му били добре известни сред нейните симпатизанти.

Така че въпросът, който зададоха на Бабингтън онази вечер, бе: „Ще се присъединиш ли към нас? Ще помогнеш ли на Добрата дама?“

Отговорът му зарадва шпионите. Как щяла да успее тази измяна, ако Елизабет останела жива? Нейните заблудени поданици я обичали. Нима тя нямало да успее да свика войските си и да отблъсне нашествениците? Нямало ли заговорът да мине по-добре, ако тя бъдела, както се изрази той, доведена до трагичен край?

Другите го увериха, че един от тях, Джон Савидж, планирал да се погрижи тъкмо за това, и Бабингтън необмислено подпечата съдбата си, като вдигна тост с останалите на масата. Казаха му, че Марлоу, който бил още нов и непознат на копоите на Уолсингам, щял да е свръзката му. Двамата млади мъже се усмихнаха един на друг като опитни заговорници и последва нов звън на чаши...

Откъм къщата долетяха гласове. Бабингтън се стресна и понечи да стане, но беше просто госпожа Бул, която се връщаше от покупки. Тя подаде глава през прозореца и попита дали да искат храна.

Похапваха и пиха, докато сянката на черницата не стана дълга и тъмна. Марлоу имаше новини, които — така каза на Бабингтън — били предадени директно на Поли от френския посланик в Англия, Гийом дьо Лобеспин. Плановете за нападение напредвали. Френската, испанската и италианската армия се били посветили на свещената задача. Имало силни индикации, че английските католици също ще грабнат оръжието, щом зърнат чужди войски, понесли папските знамена. Трябвало им само окончателното съгласие на кралица Мария, което щели да получат чрез Бабингтън.

Марлоу извади инструментите на занаята си от преносимото сандъче за писане в краката си. Подостри едно перо, отвори капачето на мастилницата и развесели безкрайно Бабингтън, като попи бирата от масата със задника си, преди да постави сандъчето на сухото място и да сложи няколко листа пергамент върху кожената му поставка.

— Би ли ми диктувал? — попита Марлоу. — Аз ще пиша.

— Ти си авторът, Кит. Обсъдихме добре какво трябва да се предаде. Все ще можеш да го съчиниш.

Марлоу се съгласи с думите, че ще се въздържа от цветиста проза в полза на простия език, и докато пишеше, четеше на глас:

— Първо, нападението е сигурно. Имаме достатъчно сили. Пристигат на уговорените пристанища и навсякъде към тях ще се присъединят силни отряди и ще гарантират дебаркирането. Освобождение на Ваше величество. Ликвидиране на узурпаторката конкурентка. За изпълнението на всичко това, ако обича, Ваше величество може да разчита на услугите ми.

Сега, тъй като забавянето е изключително опасно, Ваше величество може с мъдростта си да ни насочи и с кралската си власт да позволи делото да напредне, тъй като на свобода няма благородници, врекли се на Ваше величество в тази отчаяна служба, и тъй като е много необходимо да има такива, за да оглавят и да поведат множеството, което по природа в тези земи е склонно да следва благородниците, и смятайки, че това не само ще накара народа и дребните дворяни да ги следват без противоречия и прения, но и ще вдъхне кураж на водачите.

Аз и десетима джентълмени и стотима от последователите ни ще се заемем с освобождаването на височайшата Ви особа от ръцете на враговете Ви.