Глен Купър - Ще дойде дяволът

Харис като че ли се изненада.

— Впечатлен съм, че го знаете! Мислех си, че вашата област е математиката.

— Баща ми има разнообразни интереси — побърза да каже Елизабета; умоляваше баща си с поглед да млъкне.

— Е, за да бъдем точни — започна Харис, — текст Б пропуска трийсет и шест реда от текст А, но добавя 676 нови.

— Кой е направил промените? — попита Елизабета. — Марлоу?

— Това не знаем. Може би е написал втора версия. Може би неизвестен сътрудник или наета ръка е внесла корекциите, за да угоди на елизабетинската публика след смъртта на Марлоу. Като драматург от тази епоха Марлоу не е имал нищо общо с публикуването на пиесите си и е упражнявал съвсем ограничен контрол върху съдържанието на представленията. Сцени можели да се добавят или премахват от други писатели, от актьори — всъщност от всеки. Освен ако в бъдеще не се появят екземпляри, писани на ръка, никога няма да разберем.

— Какви бихте казали, че са най-значимите разлики между текстове А и Б? — попита Елизабета, като си спомни бележката на плика: „Б крие ключа“.

Харис си пое дълбоко дъх:

— Ох, откъде да започна? По тази тема са писани дисертации. Самият аз също имам своя принос в тази област. С радост ще ви изпратя подробна библиография, така че да задълбаете колкото надълбоко ви се иска. В общи линии, нека само да кажа, че приликите са много повече от разликите. И в двата текста доктор Фауст призовава демона Мефистофел от подземния свят и сключва договор да прекара на земята двайсет и четири години, като Мефистофел му е личен слуга. В замяна дава душата си на Луцифер като отплата и се обрича на вечност в ада. На края на тези двайсет и четири съвсем чудесни и греховни години, макар да е изпълнен със страх и угризения, Фауст не може да направи нищо, за да промени съдбата си. Той е разкъсан на части и душата му е завлечена в ада.

— Що се отнася до разликите — продължи Харис, — има текстуални разлики във всички пет действия, но най-много добавки се наблюдават в трето. В текст Б трето действие е много по-дълго и се превръща в доста концентриран антикатолически и антипапистки трактат, което само по себе си не е особено изненадващо в протестантския разсадник, в който се е превърнала Англия под управлението на Елизабет. Фауст и Мефистофел пътуват до Рим и виждат папата, кардиналите, епископите и монасите, които се държат като скандално алчни смешници. На тълпата сигурно страшно ѝ е харесвало.

— Каква според вас е причината за тази добавка? — попита Елизабета.

— За това можем да правим само догадки. В текст А посещението на Фауст в Рим го има, но в доста съкратен вид. Може би когато са го играли и папата се е появявал на сцената, публиката е свиркала и тропала с крака и това е продължавало толкова дълго, че Марлоу или някой друг е разкрасил трето действие, като част от пренаписания текст Б, за да се възползва докрай от възможността за осмиване.

Елизабета си нахвърли няколко бележки в тефтера, после каза:

— Може ли да попитам за астрологията в пиесата?

Харис кимна с ентусиазъм.

— Разбира се. Още една скъпа на сърцето ми тема. Ами, астрологията е била изключително важна по времето на Марлоу. Кралицата е имала свой придворен астролог, Джон Дий. Във „Фауст“ Марлоу със сигурност е бил повлиян от класическия църковен разказ за вещерството, „Малеус Малефикарум“, който постулира — и почти ме е срам да кажа, че мога да го цитирам по памет, — че „демоните са по-склонни да се появяват, когато са призовани от магьосниците под влиянието на звездите, за да заблудят хората, като ги карат да си мислят, че звездите имат божествена сила или сами са божества“. И ние виждаме прекия резултат от тези идеи в първо действие, сцена трета на Фауст, когато той започва да призовава дявола насред магическия си кръг:

— Сега, когато мракът на нощта,

копнееща да зърне Орион,

от Антарктика скача връз небето

и го забулва с черния си дъх,

започвай, Фауст, свойте заклинания...

Харис спря и се усмихна престорено скромно.

— Мога да продължавам много.

Елизабета вдигна глава от бележките си.

— Любопитна съм за астрологическите символи, изобразени в магическия кръг. Имат ли някакво специално значение?

Харис се намръщи.

— Стефани, може ли да видя книгата?

Мейър внимателно му я подаде и той отвори титулната страница.

— Ами, това си е стандартният зодиак. Съзвездия, планети. Честно казано, никога не съм се замислял сериозно над този въпрос. — Вдигна очи и примигна. — А може би трябва.