Глен Купър - Ще дойде дяволът

— Мога ли да попитам откъде идва интересът ви? — попита Мейър. Все още държеше книгата в скута си и сякаш не ѝ се искаше да я връща.

Елизабета се намести на стола си и приглади расото си — проява на нервност, която беше развила, когато ѝ се налагаше да говори полуистини.

— Както казах на професор Харис, работата ми засяга нагласите в църквата през шестнайсети век. Религиозните теми се преплитат в целия „Фауст“.

— Така е — каза Харис. — И споменахте, че работата ви засяга в частност разликите между текстове А и Б.

Елизабета кимна.

— Е, нека ви дам малко повече предистория, която може да ви е от полза, след което ще ви насоча към куп научни трудове по темата за по-нататъшно проучване. Кариерата ми е посветена на Марлоу. Леко съм обсебен от него всъщност.

— Не просто „леко“ — добави Мейър и стисна устни в мимолетна плоска усмивка.

— Насочих се към английската литература като студент в колежа „Корпус Кристи“, който по времето на Марлоу се е наричал „Бенет“, същия колеж, който посещавал той. И цели две години живях в стаите, в които е живял и той. Продължих с докторска степен по изучаването на Марлоу и оттогава преподавам в Кеймбридж. Предполагам, че всеки учен, който се занимава с Марлоу, си има любима пиеса, и моята по случайност е „Доктор Фауст“. Изключителна е по своя обхват и сложност и по красотата на езика. Дръжте Шекспир за вас. На мен ми дайте Марлоу.

Неканен, бащата на Елизабета се настани в едно кресло и се заслуша с интерес. Тя му хвърли смаян поглед, което беше мълчаливият ѝ начин да го попита какво прави, а той отговори с упорито нацупване — неговият начин да каже, че това е неговата къща и че може да прави каквото си поиска.

Харис продължи:

— Марлоу получил магистърска степен през 1587 година при до известна степен загадъчни обстоятелства, свързани с отсъствия от колежа и предполагаеми тайни мисии на континента от името на главния шпионин на кралица Елизабет Франсис Уолсингам. След това той вероятно е напуснал Кеймбридж и е отишъл в Лондон, за да започне драматургичната си кариера. Макар да не знаем точния ред на написване на пиесите му, добре е документирано, че първата, поставена в Лондон, е „Дидона, картагенската царица“, интересна, но все още незряла творба.

— Най-достоверната информация, с която разполагаме за „Фауст“, е — продължи Харис, — че Марлоу го написва през 1592 година. Първото документирано представление е през 1594 година, продукция на трупата на Адмиралтейците, където Фауст бил изигран от Едуард Алин, най-великия актьор на времето си. Марлоу е убит през май 1593 година. Дали е видял „Фауст“ на сцена? Надявам се, че да. Може би е имало и по-ранни представления.

— А тази постановка от 1594 година по текст А ли е била? — попита Елизабета.

— Отличен въпрос, но краткият отговор е, че не знаем. Виждате ли, първото известно издание на квартото с текст А е от 1604 година, доста време след смъртта му. Следва второ издание през 1609-а и трето през 1611 година. Всъщност има само пет известни оригинални копия на текст А, едно в Бодлеанската библиотека в Оксфорд, две в библиотека „Хънтигтън“ в Калифорния, едно в Хабмургската държавна библиотека и едно в националния тръст „Петуърт Хаус“ в Уест Съсекс. По същество те са еднакви, така че човек би се изкушил да каже, че представляват най-ранните сценични версии, но това би било само предположение.

— Първият текст Б е публикуван едва през 1616 година — продължи той. — Книгата прилича на вашата по това, че за първи път използва вече известната гравюра върху дърво на фронтисписа, на която Фауст призовава дявола, застанал в магическия кръг. Това копие е в Британския музей. Следващото издание, което се появява, е от 1619 година, в основата си еднакво с това от 1616 година. От него е запазено едно-единствено известно копие, собственост на един американски колекционер в Балтимор. После стигаме до вашето, изданието от 1620 година. Тук, любопитно, на титулната страница има печатна грешка — печатарите са били прочути с печатните си грешки по онова време — думата история е написана като „ифтоя“. В Британската библиотека се пази едно копие. Знаем, че през последните четирийсет години в залите за търгове са се появявали още три екземпляра. Следите на всички са изгубени. Досега, бих казал. Вашият несъмнено е един от тях.

Бащата на Елизабета се чешеше по наболата брада. Никога не се бръснеше в почивния си ден.

— Значи текст Б е с една трета по-дълъг от текст А. Какво друго е различно?