Глен Купър - Ще дойде дяволът

— Възникна малък проблем. Дзадзо се погрижи за него — каза Лоренцо.

— Чух, че било повече от малък проблем. Чух, че си убил някого.

Дзадзо вдигна пръст пред устните си.

— Разследването тече, Глаузер. Не мога да ти кажа повече.

— Ако бяха замесени гвардейци, началниците ми със сигурност биха освободили офицера, докато трае разследването.

— Е, гвардейците не са замесени, нали? — каза Дзадзо и го заобиколи.

С Лоренцо забързаха към оперативния център в Палацо Трибунале и се настаниха в общия си кабинет, за да прегледат графиците преди следобедния брифинг с главен инспектор Лорети. След малко Лоренцо дойде до бюрото на Дзадзо.

— Ще ходя за кафе. Ти искаш ли?

Дзадзо кимна. Лоренцо погледна екрана на компютъра му и попита:

— Какво правиш на сайта на Интерпол?

— Не любопитствай излишно.

— Кажи де — настоя Лоренцо.

— Взех от моргата картата с отпечатъците на оня негодник. Леоне е такъв гений, че сигурно не е пуснал отпечатъците му в Интерпол. А и нали видя странните знаци около опашката? Трябва да ти кажа под секрет, че Елизабета е виждала идентична татуировка на човек, починал в Германия преди няколко години. Искам Интерпол да провери стари телефонни записи и да видят дали онзи от Германия и нашият човек Вани някога са разговаряли.

— Господи! — възкликна Лоренцо. — Ако инспектор Лорети разбере, че водиш свое разследване по случай на полицията насред конклав... знаеш какво ще стане.

— Ами не му казвай тогава — каза Дзадзо. — С три захарчета.

Крек спусна завесите на офиса си, за да предпази очите си от следобедното слънце. Седна пак и провери календара си. Имаше още три насрочени срещи. После вечеря в хотел в центъра на града с един швед, който нямаше търпение да разтовари строителната си компания. Прииска му се да разхлаби вратовръзката си. Искаше питие. Искаше жена. Но и трите трябваше да почакат. Обади се на секретарката си.

— Доведи Мулей.

Едрият мъж влезе тежко, попипваше яката си.

— Алдо ни провали напълно — каза Крек. — Монахинята е още жива и полицията взе тялото. Няма по-лошо от това.

— Трябва да използваме Хакел. Така и така е в Рим.

— Хакел има по-важна работа. Не искам да се разсейва. Не, изпрати хора оттук. Изпрати ги веднага. Довършете това.

Рим, 64 г.

Беше май, най-прекрасният месец, когато тревата по поляните е нежна и пролетните цветя цъфтят в ярки цветове. Дневната светлина вече избледняваше и подухваше лек ветрец. Тълпата гуляйджии прииждаше и се блъскаше на брега на езерото. Предстоеше дълга нощ, за която щеше да се говори поколения наред, нощ на зрелища и опасност.

Беше дело на Тигелин. Гай Офоний Тигелин беше извънмерно богат, превзет и могъщ. Официално беше префект на императорските телохранители, но на практика беше главният посредник и доставчик на императора и тази вечер беше организирал тържеството на века. Бяха заобиколени от горите на Марсово поле във великолепната вила, построена преди години от Агрипа, зетя на Август. Средоточието на имението беше грамадното изкуствено езеро, Стагнум Агрипе, захранвано от сложен акведукт, Аква Вирго, и източващо се по един дълъг канал в Тибър.

Покрай брега на двестаметровото езеро гостите се забавляваха с дива страст. Имаше таверни и бордеи, и зали за хранене, построени само за този ден. Навсякъде гъмжеше от екзотични птици и диви зверове, докарани от затънтени кътчета на империята — някои се разхождаха свободно, други, като тигрите и гепардите, бяха вързани с вериги, достатъчно дълги, че да успяват да докопат с нокти и зъби невнимателните пияници. Когато това се случеше, се надигаха радостни викове и стотици зяпачи се събираха да гледат как злочестият мъж или жена бива разкъсан на парченца.

Настъпващият мрак и леещото се вино отприщваха същински разгул. Един бордей беше пълен само с благороднички. В друг безсрамно палуваха професионални проститутки и се търкаляха по тревата. Имаше разпътни жени от всякакъв вид — благороднички и робини, матрони и девици — и всички бяха длъжни да задоволяват всякакви желания. Робите се съвкупяваха с господарките си пред очите на съпрузите им, гладиатори обладаваха дъщери пред погледа на бащите им. Всичко беше позволено, нищо не беше забранено. Докато се спускаше нощта, околните горички и сгради блеснаха от светлини и отекваха от викове и стонове. Хората се блъскаха и тикаха, караха се и вадеха ножове. А нощта едва започваше.