Глен Купър - Ще дойде дяволът

— Да, чудесен съм си. Знаеш ли, може би ще е по-добре да отидеш във фермата на татко.

Елизабета поклати глава.

— Тук се чувствам по-сигурно. И мога да ходя в църквата си. Но, Дзадзо...

— Какво?

— Занемарила съм задълженията и молитвите си. Искам просто да се върна в училището и да си върна предишния си живот.

— Скоро. Сигурен съм, че скоро ще си го върнеш. Ще разплетем тази работа.

Лоренцо и Микаела свършиха разговорите си почти едновременно и отидоха при тях.

— Инспектор Лорети ще получи удар — каза Лоренцо. — Иска веднага да се върнем във Ватикана. Там гъмжи от червени шапки и журналисти.

— Ще я заведеш ли вкъщи? — обърна се Дзадзо към Микаела.

— Инспектор Леоне каза, че пак иска да говори с мен — обади се Елизабета.

— Значи след това, става ли?

— Ще я заведа — съгласи се Микаела.

Откъм асансьорите се чуха стъпки. Трима свещеници забързаха към тях, следвани от един архиепископ.

— Това е архиепископ Луонго — каза Елизабета. — Началникът на папската комисия за свещена археология.

— Добре, да се махаме оттук — каза Дзадзо и тупна Лоренцо по рамото. — Ще ти се обадя у таткови.

На Елизабета ѝ се стори, че Лоренцо иска да я прегърне за довиждане или поне да ѝ стисне ръката, но вместо това той само се усмихна и тръгна.

— Ето ви — провикна се архиепископът. — Как сте, мила моя?

— Невредима съм, ваше преосвещенство.

Луонго беше висок, над метър и осемдесет. Елизабета го беше виждала в института веднъж без шапка. Главата му беше съвсем гладка и плешива, нямаше дори вежди, да не говорим за брада. Alopecia totalis, беше ѝ казала Микаела, когато Елизабета беше полюбопитствала за това състояние. Напълно неокосмено тяло. Той беше амбициозен човек — всички в института го казваха — и откъслечните слухове, които беше дочула в столовата, се въртяха около това дали болестта му ще попречи на явното му желание да се издигне до кардинал.

— Случилото се с професор Де Стефано е огромна трагедия. Той беше прекрасен човек. Аз лично го назначих на тази работа, както знаете.

Тя кимна.

— Кой би направил подобно нещо? Какво казва полицията?

— Все още разследват.

Архиепископът погледна Микаела над очилата си.

— Това е доктор Челестино, сестра ми — каза Елизабета.

— Ах, колко е хубаво да се занимавате с изкуството на изцеляването.

Микаела успя да се усмихне пресилено и за облекчение на Елизабета си прехапа езика, преди да изтърси някоя язвителна забележка.

— Питах се дали мога да поговоря с вас насаме — каза Луонго на Елизабета.

— Ако е за катакомбите и за мъжа, който направи това снощи, можете да говорите пред сестра ми. Тя е подписала споразумение за конфиденциалност. Знае всичко за „Свети Каликст“, Улм и сега за това.

— Да, да спомням си. Привлякохме ви в паството като консултант, нали така, докторе? Благодаря ви, че помагате на комисията и на църквата. В такъв случай ще говоря свободно, Елизабета. Посланието ми е кратко и се надявам — ясно. Трябва да балансираме отговорностите си към света и към църквата. Сигурен съм, че ще изпълните дълга си да помогнете на полицията, за да открият защо този човек... — Луонго прошепна следващите няколко думи, — който, доколкото разбрах, има опашка, та защо този мъж е извършил тези ужасни деяния. Но същевременно съм сигурен, че ще проявите разбиране спрямо ситуацията, в която се намираме. Конклавът наближава. Целият свят наблюдава тържественото величие на това, което ние, като църква, ще направим, за да изберем следващия папа. Не можем да омърсим работата си, като позволим да плъзнат зловещи приказки за „Свети Каликст“ и опашати мъже. По тази причина се радваме на пълното сътрудничество на светските власти в налагането на новинарско ембарго върху злощастните събития от снощи. И, трябва да подчертая, че въпреки странното съвпадение с анатомическата особеност на мъжа, нападнал вас и професор Де Стефано, между двете ситуации няма ясна връзка.

Микаела започваше да почервенява и Елизабета се притесни, че ще вземе да насоли архиепископа. Опита се да я спре, като каза:

— Разбирам, ваше преосвещенство.

Не беше достатъчно. Микаела сякаш едва удържаше гласа си на прилично за болница ниво.

— Съвпадение?! Няма ясна връзка? Сигурно се шегувате! Намирате онези скелети в катакомбите, после те изчезват до един, после някой влиза в манастира на сестра ми, после професорът е убит, а Елизабета, само по божията милост, да не говорим за брат ми, се спасява. И искате тя да си мълчи?