Глен Купър - Ще дойде дяволът

Марлоу беше в неговата Голяма зала в Барн Елмс в Съри — току-що беше пристигнал с лодка по реката от Лондон с Робърт Сесил. Имението, построено от варовик, взет от католическите църкви, срутени до основи от бащата на Елизабет, крал Хенри, беше най-разкошната къща, която бе виждал. Гледана откъм реката под угасващите лъчи на вечерта, тя сякаш нямаше край. Вътре лампериите, облицовките, гоблените и окачените по стените гербове го оставиха без дъх от желание да има такъв живот.

— Сър Франсис — каза Сесил, — представям ви господин Кристофър Марлоу.

Франсис Уолсингам. Главният секретар на кралицата. Нейният главен шпионин и палач. Мъжът, когото тя наричаше Мавъра заради смуглия му тен и мрачното изражение. Най-влиятелният мъж в Англия.

— Добре дошли в дома ми, господа. Хубаво е от време на време човек да избяга от Уайтхол в подмладяващата провинция. Видяхте ли се с барон Бъргли, Робърт?

— Не. Ще навестя баща си, когато се върнем в Лондон.

— Отлично. Постарайте се да ви уреди аудиенция при кралицата. Трябва да се грижите за кариерата си. Сега, имам хубаво вино за вас, чудесно испанско аликанте. Направено е от паписти, които ненавиждат кралицата ни, но няма как да отречем качеството му.

Марлоу отпи от изстуденото вино: наслаждаваше се на букета и се питаше защо седи на този хубав мек стол, избродиран с червено-бялата роза на Тюдорите. Но след малко общи приказки за колежа „Бенет“, мастър Норгейт и изпитите Уолсингам стигна до същината на въпроса.

— Младият Робърт работи за мен, господин Марлоу. Помага ми да изкореним папистките елементи от „Бенет“ и другите колежи. Освен това търси талантливи мъже, които също могат да служат на короната, и през годините ви споменава в докладите си на няколко пъти.

Марлоу беше смаян. Нямаше представа, че Сесил изобщо го е забелязвал.

— За мен е чест, милорд.

— Живеем в смутни времена, господин Марлоу. От 1547 година държавната ни религия се смени три пъти от английския католицизъм на Хенри през радикалното протестантство на Едуард до радикалния католицизъм на Мери и сега протестантството на Елизабет. От семената на безпорядъка сред населението поникнаха много странни дървета. Кое е вашето дърво?

— Семейството ми винаги е следвало примера на кралицата.

— Така ли? Наистина?

Вълнението на Марлоу се превърна в лошо предчувствие. Нима беше попаднал в капан?

— Ние сме верни поданици.

Уолсингам удари чашата си в масата. Богато украсената му яка го караше да седи изправен като глътнал бастун.

— Зная със сигурност — каза той, — че вие не сте истински протестанти, въпреки че намирате за удобно да се съюзявате с тях от време на време. Със сигурност знам, че не сте и паписти: мразите ги и в червата. Струва ми се, че сте нещо друго.

Марлоу го зяпна; не смееше да продума.

— Казаха ми, че блестите в изучаването на астрономията. Разбирате звездите добре, нали?

— Имам прилични познания.

— Сесил също е способен астролог. Аз също. Никой от нас, разбира се, не може да се мери с астролога на кралицата Джон Дий, но поназнайваме това-онова. Звездите не могат да бъдат пренебрегнати.

— Наистина — съгласи се Сесил.

— Така че аз казвам, Марлоу, че ти си по-верен на уроците на небето, отколкото на уроците на писанията.

На Марлоу му се прииска да избяга.

— Слушай, Марлоу — каза Уолсингам. — Може би има хора, които процъфтяват при религиозните конфликти. Може би има хора, които подклаждат конфликти. Може би има хора, които са по-скоро безразлични, когато някой убива протестанти в Париж, но мъркат доволно като котки, когато някой коли католици в Йорк или Лондон. Може би има хора, които са древни и решителни врагове на римската църква, които живеят с нестихващата надежда за нейното разрушение. Може би ти си един от тези хора. — Уолсингам се изправи, което накара Сесил да скокне, а Марлоу да стане малко по-бавно — беше плувнал в пот. После Уолсингам го изненада, като успокояващо сложи ръка на рамото му. — Може би — продължи той — Сесил и аз сме на същото мнение.

— Нямам думи, милорд — изломоти Марлоу.

— Искам да работите за мен, Марлоу, докато продължавате в Кеймбридж към следващата си степен. Искам всичко, което правите, да е в подкрепа на нашата кауза и на нашия напредък. Кралицата не е една от нас, но ревностно вярва, че Сесил и аз ѝ принадлежим. И докато омразата ѝ към католиците е остра като нашата, ние действително сме на една страна. Искам да станете мой шпионин, да правите пакости в чужбина в служба на кралицата, но по-важно, в служба на нас. Очакваме от вас велики дела.