Глен Купър - Ще дойде дяволът

Де Стефано от ден да ден изглеждаше все по-изтерзан и болнав и тя започваше да се тревожи за здравето му. Сякаш му беше трудно дори просто да се оттласне от страничните облегалки на стола.

— Е, добрата новина е, че пресата още не е надушила колумбария. Лошата е, че конклавът започва след четири дни и с приближаването му моите началници със сигурност ще се тревожат все повече и повече за опасността от изтичане на информация. Така че, моля те, продължавай да работиш и ме дръж в течение.

Де Стефано излезе, а Елизабета се обърна към екрана на компютъра, но спря. Реши, че трябва да отдели няколко минути за молитва. Миг преди да затвори очи обаче погледът ѝ мина по заглавието на един резултат от търсачката, който се мъдреше най-отгоре на следващата страница, и за свой срам тя несъзнателно натисна линка и отложи молитвите.

Заглавието гласеше: „Обществото на Марлоу събира доклади по случай 450-тата годишнина от рождението на Кристофър Марлоу“.

Имаше мъничка снимка на миловиден мъж с жълтеникавочервена коса, председателя на Обществото на Марлоу. Казваше се Евън Харис и беше професор по английска литература в Кеймбриджкия университет в Англия. Съобщението на уебстраницата на Обществото беше международна покана за академични доклади, които да бъдат публикувани в книга през 2014 г. по случай кръглата годишнина от рождението на Марлоу.

Елизабета прегледа биографията на Харис и научи, че е специалист по Марлоу и че е писал за разликите между текст А и текст Б на „Фауст“.

Не беше трудно да натисне бутончето за контакти и да напише кратък имейл:

Уважаеми професор Харис,

По време на научните ми занимания в Рим наскоро получих като подарък екземпляр на „Фауст" от 1620 г. Прилагам сканирана титулната страница. Имам множество въпроси по проблема на сравнението между текстове А и Б и се питах дали не бихте могли да ми помогнете. Тъй като проблемът е донякъде спешен, прилагам телефонния си номер в Рим.

Поколеба се, преди да се подпише като Елизабета Челестино — не си спомняше кога за последно беше използвала фамилията си другаде освен на официални формуляри. Сестра Елизабета беше достатъчно напоследък, но нямаше да е така за преподавател от Кеймбридж.

Занесе книгата на Марлоу в стаята с ксерокса, сканира титулната страница и я изпрати по имейла.

Докато се връщаше, отново видя високия млад свещеник. Стоеше на прага на кабинета ѝ и от положението на главата му беше сигурна, че се взира право в символа на бялата дъска.

Когато стигна до средата на коридора, той ѝ хвърли кос поглед и избяга като стреснат елен.

Обезпокоена, Елизабета се върна на бюрото си, прикачи файла на Марлоу към имейла си за Харис и го изпрати.

Слезе да пие кафе и видя до машината две монахини. Познаваше ги по име, но само толкова. Покашля се и попита:

— Извинете, сестри, дали знаете как се казва онзи... един много висок млад свещеник? Мисля, че е в нашия отдел.

— Отец Паскал – отговори едната сестра. — Паскал Тремблей. Пристигна същия ден, в който и ти. Не знаем какво прави тук.

Другата сестра добави:

— Но пък не знаем и ти какво правиш тук.

— Тук съм по специален проект — отвърна Елизабета: придържаше се към инструкциите на професор Де Стефано за секретността.

— И той така каза — изпуфтя първата сестра.

Когато се върна в кабинета, телефонът звънеше. Тя вдигна слушалката.

— Ало, търся Елизабета Челестино — каза някой на английски.

— На телефона — подозрително отговори тя.

— О, здравейте. Аз съм Евън Харис, обаждам се в отговор на имейла, който изпратихте преди малко.

Тя отдавна беше излязла от академичните среди, но все пак не можеше да повярва, че междувременно учените са станали толкова отзивчиви.

— Професор Харис! Изненадана съм, че ми отговаряте толкова бързо!

— Ами, обикновено съм малко по-бавен с писмата в пощенската си кутия, но този екземпляр на „Фауст“, който сте получили... Имате ли представа какво държите в ръцете си?

— Горе-долу да, но се надявам вие да ме осветлите още.

— Силно се надявам да го държите на сигурно място, защото съществуват само три известни копия на изданието от 1620 година и всичките се намират във важни библиотеки. Мога ли да попитам къде сте го получили?

— В Улм — отговори тя.

— В Улм? Любопитно място за такава книга, но може би по-нататък ще можем да се занимаем с произхода ѝ. Пишете, че имате въпроси за текстове А и Б?

— Да.

— Ако мога да попитам... вие в университет ли работите?