Глен Купър - Ще дойде дяволът

— Не може да е по-лош от Тиберий.

— Надявам се да си прав. Но в Антиохия пътници ми казаха, че гоненията не спират, че братята и сестрите ни все още биват измъчвани и избивани.

Корнелий се усмихна иронично.

— Преди няколко години ни прибираха, защото сме евреи. Сега — защото сме християни. Освен ако не целуваме задника на императора и не се молим на Юпитер, ще продължат да ни прибират.

— Какъв претекст изтъкват властите? — попита Петър, докато дъвчеше залък хляб.

— Имаше убийства. Откриха граждани, нарязани на парчета, а наблизо бяха намерени нашите символи и монограми.

Петър въздъхна и остави паницата. Всички очи в стаята бяха обърнати към него.

— Всички знаем, че подобни зверства нямат нищо общо с последователите на нашия Бог. Нашата религия е религия на любовта и мира — само една жертва е направена за нея, тази на самия Христос, и Неговата жестока смърт изкупи греховете ни завинаги. Не, това клане сигурно е дело на някоя зла сила, която върлува в този свят на злоба и мъчения. Нека се помолим. Утре ще обсъдим какво трябва да се направи.

В обора братчетата лежаха сгушени едно в друго в сеното.

По-малкото заплака, отначало тихичко, после по-силно.

Квинт отвори очи.

— Млъквай! Какво ти става?

— Страх ме е — каза Секст.

— Тихо! Някой може да те чуе. — Момчето продължи да хлипа и Квинт реши да смени подхода. — От какво?

— Че вещиците ще ни отвлекат.

— Стига глупости! Вещиците живеят само в провинцията. Няма да дойдат в града. Войниците ще ги подгонят и ще ги убият.

— Ами лемурите?

Квинт се намръщи; искаше му се брат му да не му беше напомнял за съществуването им.

Лемурите, онези с опашките, безродните гладни призраци, които се промъкваха в къщите и се хранеха с човешка плът.

— Глупак — каза Квинт. — Лемурите не се мотаят из оборите. Хайде заспивай. Утре ни чака дълъг път.

— Ти обеща, че ще е къс — изхлипа момчето.

— Къс или дълъг, не го мисли сега, а заспивай!

Секст сънуваше кошмар. Отчаяно се мъчеше да претича през някакво блато, защото някакъв демон го гонеше по петите. Трескаво се бореше с хватката на привидението и цапаше в тинята. Лепкавата топла кал оплиска лицето му и той усети как демонът го стисна за краката и го повлече надолу. Блатната вода покри лицето му. Той се мъчеше да си поеме дъх, но в гърлото му потече воняща течност.

Той се стресна и се събуди...

И тогава започна истинският кошмар.

Някакъв мъж бе затиснал гърдите на брат му и бе забил нож в гърлото му. Алената струя пръскаше по лицето на Квинт и се стичаше в устата му.

— Квинт!

Лунната светлина беше достатъчна, за да види наметалото на нападателя и туниката му, намачкана и вдигната над кръста му. Нещо стърчеше от гърба му, извиваше се и плющеше във въздуха.

Огромна тежест го притисна и заглуши виковете му. На неговите гърди също седеше мъж. Мъж с мъртви очи. Когато видя как ножът изсвистя към врата му, Секст стисна очи и се замоли все още да спи.

Разчленяването свърши бързо.

— Сложете главите им под сеното, но не ги крийте много-много — заповяда Вибий. — Опаковайте останалото в платно. Направете осем пакета и гледайте във всеки да има ръка или крак.

Убийците тръгнаха по уличката към един от магазините в близост до пазара за добитък, понесли отвратителните резултати от делото си. Спряха до един прозорец, който денем се превръщаше в тезгях на височината на кръста. Това беше месарница — единствената на уличката, отбелязана с християнския гълъб.

Вибий стъпи върху хванатите ръце на един от спътниците си и се прехвърли над тезгяха. Безшумно стъпи на грубия каменен под и се запромъква към задната част на помещението, но се закова на място, когато чу някакъв стържещ звук.

Пристъпи бавно и надникна зад завесата в дъното на магазина. Беше касапинът. Хъркаше, а до леглото му бе паднала празна кана. Вонеше на евтино вино.

След като се увери, че пияният спи дълбоко, Вибий се върна до прозореца.

Свали резето на вратата на хранилището за месо, издълбано в каменната стена под тезгяха, бръкна вътре и започна да подава през прозореца хладни пакети в чакащите ръце.

Подмени ги с пакети с топло, по-прясно месо. Когато свърши, скочи през прозореца и потъна в сенките.

Когато Балбил завърши фреската си, вече се съмваше, но зимното слънце не достигна до него под земята.

Мазните изпарения от лампите изгаряха дробовете му, но това беше нищожна цена за удовлетворителната изпълнена с работа нощ. Вибий беше докладвал, че кръвта е била пролята добре. Християните щяха да бъдат обвинени в убийството на най-добрите сред римляните — двама преторианци. И още по-гнусно, щяха да бъдат обвинени, че убиват римски деца и че продават плътта им. Освен това фреската му харесваше.