Глен Купър - Ще дойде дяволът

Фрау Ланг сниши глас и кимна към стената, която ги делеше от съпруга ѝ.

— Съмнявам се, че ще можете да си купите и един хляб срещу нея, но ако могат да се изкарат пари, нека останат за църквата. Може да е от полза за безсмъртната ми душа.

Пликът с красиво написаното загадъчно съобщение лежеше на бюрото на Елизабета в Папската комисия за свещена археология.

„Както винаги си ни учил – Б крие ключа“.

Какво беше Б? Ключът за къде?

„11 септември със сигурност е знак...“

Знак? В какво беше замесен Отингер и кой беше пишещият, този К?

Ами странният символ, смътно астрологичен, смътно антропоморфен? Какво представляваше? И защо ѝ беше толкова познат?

Елизабета го бе нарисувала на бялата дъска с черен маркер и току го поглеждаше.

От коридора долетяха женски гласове — дано монахините от института да не идваха да я викат на кафе.

Искаше да си затвори вратата, но щеше да е грубо. Така че остана на стола си с гръб към вратата, за да не среща погледите им. Гласовете заглъхнаха. Тя отвори браузъра на компютър и потърси: Марлоу Фауст Б.

Екранът се изпълни с безброй резултати. Тя започна да скролва през куп статии и не усети, че е минал цял час и че професор Де Стефано чука по вратата ѝ в ожесточено стакато, за да ѝ привлече вниманието.

Предния ден беше заела телефона на Микаела, за да му докладва накратко от летището, но тази сутрин той нямаше търпение да научи още.

— Е? — попита той сприхаво. — Какво значи всичко това?

— Мисля, че знам какво е Б — каза тя.

Де Стефано затвори вратата на кабинета и седна на другия стол.

Тя вече имаше цели страници с бележки.

— Съществуват две версии на „Фауст“, текст А и текст Б. Пиесата се е играела в Лондон през петдесетте години на шестнайсети век, но първата публикувана версия, така нареченият текст А, се е появила чак през 1604 г., единайсет години след смъртта на Марлоу. През 1616 е публикувана втората версия на пиесата, текст Б. — Тя огледа бележките си. — В нея липсват трийсет и шест стиха от текст А, но са добавени 676 нови стиха.

— Защо има две версии? — попита Де Стефано.

— Никой не знае. Някои учени казват, че Марлоу е написал текст А, а други са го преработили в текст Б след смъртта му. Други твърдят, че той е написал и А, и Б. Трети, че и двата варианта са различни продукти на паметта на актьорите, играли години след това.

— А какво означава това за нас? За нашата ситуация?

Елизабета безпомощно вдигна ръце.

— Не знам. Имаме куп факти, които може да са свързани, но не е ясно как. Имаме колумбарий от първи век, съдържащ почти сто скелета — мъже, жени и деца, всички с опашки. Има следи от пожар, може би съвпадащ със смъртта на тези хора. Стените са украсени с кръгъл мотив астрологически символи, изписани в особена последователност. Изправеният символ на Риби със сигурност може да се разглежда като символ с двойно значение. Имаме снимки от аутопсията на един старец, Бруно Отингер, с опашка и татуирани на опашната кост числа. Не е известно какво означават тези числа. Сред вещите на този човек има пиеса от Кристофър Марлоу. Подарена му е от друг човек, К. На бележката пише, че „Б крие ключа“ и че 11 септември е знак. Книгата от 1620 година е така нареченият текст Б. На фронтисписа на книгата се вижда Фауст, който призовава дявола, докато стои в кръг от астрологични символи, подредени по абсолютно същия начин като тези на фреската в колумбария. Това са фактите.

Освен един, помисли си Елизабета, който бе запазила за себе си: мимолетният образ на противния гръб на нападателя ѝ през ужасната нощ, в която бяха убили Марко.

Де Стефано нервно потри ръце.

— Значи не сме в позиция да ги свържем в стройна хипотеза?

Тя вдигна рамене.

— Доколкото познавам периода, астрологията е била изключително важна за римляните. Аристократи и обикновени граждани високо ценели звездните карти. Може би за този конкретен култ или секта звездите и планетите са били от първостепенно значение. Физическата абнормалност на членовете ѝ очевидно ги е отличавала от повечето им съвременници. Знаем, че те са умрели заедно. Не е трудно да си представим, че и приживе са общували по някакъв културен или ритуален начин. Може би са се водели изцяло от астрологични интерпретации. А може да са били секта астролози. Това е чисто предположение.

— И мислиш, че този култ или секта може да е оцелял до днес? — невярващо попита Де Стефано. — Това ли ни казва Отингер?

— Не бих стигнала толкова далеч — каза Елизабета. — Това надминава обикновените предположения. Като начало, трябва да разберем посланието и да дешифрираме значението на татуировките.