Глен Купър - Ще дойде дяволът

На моя учител, мой ментор, мой приятел. Открих това при един търговец и го подлъгах да се раздели с него. Ти ще го оцениш повече от всеки друг. Това е текст Б, разбира се. Както винаги си ни учил — Б крие ключа. 11 септември със сигурност е знак, не мислиш ли? Надявам се да си с нас, когато денят на М най-сетне настъпи.

К. Октомври 2001

Под датата имаше малък нарисуван на ръка символ.

При вида му на Елизабета ѝ се зави свят.

В него имаше нещо странно познато, едновременно реално и нереално, сякаш го беше виждала в отдавна забравен сън.

Опита се да се отърси от това чувство и отвори плика. Вътре имаше тънка подвързана книга. Корицата беше от проста износена кожа. Страниците бяха леко покафявели. Стара книга в доста добро състояние.

Отвори корицата и главата ѝ се проясни толкова внезапно, все едно беше помирисала амонячна сол.

Не мислеше, че е виждала гравюрата преди, но част от нея беше също толкова разпознаваема като собственото ѝ отражение в огледалото.

Това беше издание от 1620 г. на „Доктор Фауст“ от Марлоу и на фронтисписа старият магьосник, облечен в академична роба, стоеше с жезъла и книгата си насред магическия кръг и призоваваше дявола от пода. Дяволът беше крилато създание с рога, остра брадичка и дълга извита опашка.

Но не това накара сърцето на Елизабета да забие лудо и кожата ѝ да настръхне. Не това я накара да се чувства сякаш се задушава под стегнатото си покривало и расо.

Изворът на нейната тревога беше около и вътре в магическия кръг.

Знаците на съзвездията.

Овен, Телец, Близнаци, Рак.

Звездните знаци.

Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер и Сатурн, подредени в съвсем същия ред като на фреската в „Св. Каликст“.

А изпод робата на Фауст надничаха рибите, килнати на една страна, подобни досущ на мъж с опашка.

Рим, 37 г.

Здрачът преминаваше в мрак. Вяла четвъртинка луна висеше отпуснато в черното небе. Двете уморени момчета вървяха мълчаливо към центъра на града — придържаха се близо до лепкавата централна канавка, за да избегнат по-неприятните купчини боклуци отстрани.

— Къде ще спим? — попита уплашено по-малкото момче, докато подминаваха една мрачна пряка.

— Нямам представа — сопна се брат му, но като усети окаяното страдание на седемгодишното момче, омекна. — Бащата на моя приятел Луций казва, че когато идва в Рим, спи на пазара за добитък. Ще си намерим място там.

По-малкото момче потрепери и стисна ръката на брат си по-здраво. Широката му туника едва го пазеше от студа.

— Близо ли сме? До пазара за добитък? — попита с надежда.

Квинт изстена: днес беше чул поне сто варианта на същия въпрос.

— Да, Секст, скоро ще си намерим топло място за почивка, а преди това ще хапнем.

Отиваха в тухларната на вуйчо си в северната част на Рим, на хълма Пинций, и бяха гладни и изтощени, след като бяха тръгнали от селото си по зазоряване. Поне бяха успели да влязат в града. Двамата огромни преторианци с емблеми на скорпион на нагръдниците при Порта Капена им бяха вгорчили живота, за да ги изръсят за подкуп. Но те нямаха монети, нямаха нищо и се наложи да го докажат, като се съблекат голи и понесат подигравките на страховитите войници.

Квинт, по-голям с три години, се питаше дали баща му е изглеждал като тези мъже. Пазеше съвсем неясен спомен. Беше много малък, когато центурионът беше заминал на служба в Германия. Майка им трябваше да се справя само с помощта на двете по-големи момичета, за да се грижи за малкото им земя и за Квинт и малкия му брат.

Само преди две седмици майка им беше получила вестта за смъртта на съпруга си в битка срещу херуските. А по-късно, когато научи, че негодникът е пропилял натрупаните си заплати по вино и курви, можеше само да лее безсмислени сълзи.

Изправена пред тежки дългове, тя продаде земята срещу оскъдна рента при един богат патриций. Тя и дъщерите ѝ щяха да оцелеят, като се наемеха за работнички и тъкачки, но не можеше да си позволи да храни две безполезни гърла. Все пак вместо да ги продаде в робство взе донякъде по-човешкото решение да прати момчетата при вуйчо им да си изкарват прехраната.

Ако се съдеше по миризмите, наближаваха пазара за добитък.

Сградите покрай тесните улички бяха построени от камък и сравнително здрави. По-високите етажи се издигаха под случайни ъгли и изглеждаха доста нестабилни. Дори минаха покрай една сграда, която се бе срутила. Денем жилищата служеха за магазини, които продаваха най-необходими неща и евтино вкиснато вино. Момчетата се влачеха по зловонните улици към покрития с калдъръм пазар, като се държаха по средата и избягваха застрашителните сенки.