Глен Купър - Ще дойде дяволът

Не биха могли да изглеждат по-различни — Микаела с тясна прилепнала рокля на цветя, модерно кожено яке и на високи токчета, а Елизабета с черно расо и ниски обувки.

Когато слязоха от мерцедеса пред входа на института, Елизабета остана по-назад, а Микаела каза на човека на рецепцията, че има уговорена среща. Той се обади горе, после попита монахинята дали може да ѝ помогне с нещо.

— Заедно сме — отвърна Елизабета.

Той ги огледа и поклати глава, явно объркан от тази явна колизия между два свята.

Преди това Микаела за малко да накара Елизабета да се пръсне от смях заради помпозността на немските академични титли. Така че когато хер професор доктор по медицина Петер-Михаел Гюнтер се появи от асансьора, Микаела дяволито ѝ намигна. Гюнтер изглеждаше хер професор до най-малката подробност. Беше висок и надменен, с козя брадичка, пълната му титла беше избродирана над джоба на престилката му за сметка на солидно количество червен конец.

— Дами — каза Гюнтер на отсечен английски, явно търсеше подходяща дума, с която да се обърне към тях. — За мен е удоволствие да се запозная с вас. Моля, последвайте ме.

Микаела не млъкна по целия път по стълбите нагоре. Беше установила първоначалния контакт, а и хер професорът, изглежда, се чувстваше по-удобно с нея.

— Изненадан съм, че сте се заинтересували от скромния ми доклад — каза Гюнтер, щом ги въведе в голия си модерен офис, който гледаше към езерцето пред института.

— Никой друг ли не се е заинтересувал? — попита Елизабета: обаждаше се за първи път.

Той им наля кафе от старовремски кафеник.

— Знаете ли, мислех, че той ще породи по-широк интерес и коментари, но не стана така. Само няколко бележки от колеги, една-две шеги. Всъщност най-големият интерес дойде от страна на полицията.

Елизабета остави чашата си.

— Защо от полицията? Смъртта му подозрителна ли беше?

— Съвсем не. Причината за смъртта беше явна коронарна тромбоза. Мъжът беше над осемдесетгодишен, открит безжизнен на улицата и откаран в спешното, където установили смъртта. Всичко съвсем рутинно, докато не му събули панталоните. Случаят придоби още по-необичаен обрат два дни след аутопсията, когато някой проникна с взлом в университетската морга и открадна трупа. Същата нощ моят офис в болницата беше обран и някои от папките ми бяха откраднати, включително бележките и снимките на нашия господин, дигиталният ми фотоапарат също. Полицията не можа да направи нищо и случаят така и не беше разрешен.

Сърцето на Елизабета се сви. Нима пътуването им беше само загуба на време? Можа да попита единствено:

— Как реагираха близките му?

— Не успяхме да открием негови живи роднини. Беше отдавна пенсиониран професор от университета, който живеел в апартамент под наем близо до центъра на града. Изглежда, е бил съвсем сам. Полицията заключи, че някой в болницата може да се е разприказвал за необичайната му анатомия и някоя ексцентрична групировка да е откраднала останките му за ритуални цели или като извратена шега.

— А вие как написахте статията, след като всичко е било откраднато? — попита Микаела.

— Как ли? — хитро каза Гюнтер. — Тъй като случаят беше уникален, отпечатах копия на снимките и копие от доклада от аутопсията и ги донесох в този офис вечерта след установяването на смъртта. Исках да ги проуча на спокойствие. Чист късмет, че имам два офиса.

— Значи имате снимки? — попита Микаела. — Още снимки освен онези, които сте публикували.

— Да, няколко. Но може би сега е ваш ред да ми кажете защо една монахиня и един лекар гастроентеролог се интересуват толкова много от моя случай.

Сестрите се спогледаха. Бяха репетирали отговора:

— Заради татуировките — каза Елизабета. — Правя изследване по проект, който засяга ранните римски символи. Имам причини да смятам, че татуировките на този човек имат връзка с тях, но публикуваните снимки са прекалено неясни, за да ги различа.

— Какви символи? — попита Гюнтер, заинтригуван.

— Астрологични — отговори Елизабета.

— В такъв случай ще останете разочаровани — каза той, взе една папка от подреденото си бюро и започна да слага на масата снимки, една по една, като крупие в казино. Всички бяха на съсухрения гръб на мъжа. Първите няколко бяха в едър план, в това число двете, които беше публикувал с доклада. Опашката беше дълга, стигаше до под задните части на трупа. Под набръчканата ѝ кожа се очертаваха допълнителните прешлени.

На следващите снимки увеличението ставаше по-голямо — фотографът беше снимал коничния връх, опънат върху малката опашна кост. Опашката беше с най-широк диаметър в средната си част; кожата беше покрита с фини бели косъмчета. Дали са били черни, когато мъжът е бил млад, запита се Елизабета.