Андерш Моте - Измамата

Друга алтернатива нямаше.

Или чисто и просто не можеше да има , поправи се той, изритвайки маратонките от краката си, след което се просна на дивана.

Приземи се на нещо твърдо и след малко акробатични упражнения, примесени с псувни, успя да изрови дистанционното изпод гърба си и запревключва нетърпеливо из предлаганите безсмислени дневни програми.

На масата откри полупразен пепелник „Марлборо“. Запали цигара и опита да насочи дима към куката за полилей на тавана.

Тогава я видя. Лежеше най-отгоре на „Били“ 26 26 Модел рафтове за книги на ИКЕА. — Б.пр. библиотеката му, подобна на малка черна кутия. Самотна изоставена книга.

Оттам, където лежеше, всичко, което се виждаше, беше малко от гърба, така че ако човек застанеше право срещу рафтовете, книгата вероятно изобщо нямаше да се вижда, което обясняваше защо ченгетата я бяха пропуснали.

Той завъртя глава и примижа леко, докато се опитваше да разбере коя беше книгата, но текстът беше твърде ситен. Във всеки случай беше книга от библиотека, той можеше да различи белите класификационни букви в долната ѝ част. Бяха три — вероятно Нсе — Чуждестранна художествена литература…

Значи Клинг и Кланг бяха пропуснали крадена вещ, която беше стояла право пред носа им, и вместо това бяха наблъскали кашоните си със съвсем легитимно порно и оръфани джобни издания.

Опита се да имитира леко носовия глас на Хелстрьом: Хенрик Петершон, по достатъчни основания си заподозрян в тежко престъпление срещу държавата под формата на невръщане на книги в библиотеката навреме. Как пледираш по обвинението?

Guilty as charged, fuckface!!!

Той се ухили и издуха още един стълб дим, този път в посока към върха на библиотеката.

Изведнъж забеляза, че беше гладен. Кога беше ял за последно — в смисъл стабилно, не просто да натъпче в себе си бомбардирана в микровълновата пирожка над мивката?

Едва си спомняше…

Но къркоренето на корема беше добър знак, сякаш старата книга от библиотеката беше накарала мозъка му да се престрои и да се завърне на по-стабилна земя. Един душ и малко храна в стомаха със сигурност щяха допълнително да му повдигнат настроението. Китайско или защо не стабилна порция дюнер 27 27 В Швеция дюнерите се предлагат и във вариант без питка, сервирани в чиния. — Б.пр. долу на Йерусалим. Мммм!

Погледна към часовника на телевизора: 10:25.

Малко рано за обяд, трябваше да издържи поне още половин час. Значи първо душ. Той се изправи, но вместо да се насочи директно към банята, отиде до библиотеката, изправи се на пръсти и се протегна към книгата.

Върховете на пръстите му достигнаха точно до ръба ѝ и той я приплъзна на няколко сантиметра към себе си.

Спасителят в ръжта на Дж. Д. Селинджър. Една от любимите му, беше я чел поне десет пъти. Вероятно книгата беше от библиотеката долу в „Багармосен“, което означаваше, че престъплението беше с изтекла давност поне от десет години.

Въз основа на новополучената информация клиентът ми желае да промени мнението за вината си на — not guiltyyy!

Той се надигна още малко, допря пръсти до книгата по-стабилно и опита да я захване. Но вместо това изгуби равновесие и тя се плъзна от ръба. Предметът, който стоеше отгоре ѝ, я последва, удари го здраво по главата и се приземи на пода.

Беше телефон.

Лъскав и сребрист със стъклен дисплей.

Картата за достъп беше бяла и за разлика от тази, която беше заела на заем от Рунеберг преди два дни, не съдържаше никаква видима информация. Нямаше име, нямаше лого, да не говорим за снимка на притежателя. Просто малка лъскава бяла карта, която се появи в подплатен плик без подател.

Вероятно анонимността беше допълнителна мярка за сигурност. Издут плик с прозорче и банково лого миришеше на кредитна карта отдалеч и по този начин увеличаваше риска от кражба с няколкостотин процента.

Очевидно взимаха сигурността на сериозно.

Тя подаде шофьорската си книжка на мъжа от другата страна на гишето и той я огледа старателно, преди да въведе личния ѝ номер в компютъра.

Беше същият мъж като предния път, но въпреки че бяха минали само няколко дни от посещението ѝ, той не направи и най-малкия намек, че я разпознава. По-скоро изглеждаше дори още по-официален отпреди.

— Готово, заповядайте.

Той ѝ подаде шофьорската книжка.

— Запозната ли сте с процедурата?

— Не.

Той се премести в края на гишето и посочи към вратата зад себе си.