Андерш Моте - Измамата

— Ерманн! — изрева той. — Ермаааааан!

Но виждаше единствено гърбове, които бързо се отдалечаваха и никой не изглеждаше по-познат от останалите.

Отвори уста, за да извика още веднъж, но забеляза погледите на хората наоколо. Въпреки блъсканицата на площада, около пейката, върху която стоеше, се беше образувал кръг зрители, сякаш всички искаха да видят какво се случва, но никой не смееше да се приближи твърде много.

Две кифли го сочеха с пръст и се кискаха, баща придърпа детето си по-близо до себе си, а няколко немски туристи, привлечени в Швеция от Стиг Ларшон, вече бяха вдигнали фотоапаратите.

Той мерна отражението си в една от стъклените врати, през което току-що беше излязъл. Ярко зачервено лице, рошава коса, очи като топчета за пинг-понг. Като се прибавеха и едноседмичната брада и опърпаните дрехи, едва ли беше чудно, че хората зяпаха. Изглеждаше като побъркан!

Schwedisch Wahnsinn, ja,ja — sehr gut!

Засрамен, той бързо слезе от пейката, заби поглед в паветата и се постара колкото можеше да се смеси с тълпата, насочвайки се към „Гулдгренд“.

Беше му се привидяло.

Трябваше да му се е привидяло.

За хиляден път беше изпуснал шибаната си препускаща фантазия от клетката и я беше оставил да се развихри.

Естествено, че беше така.

— Призраци не съществуват — смотолеви той.

Призраци

Не

Съществуват

— Осъзнаваш ли, че това противоречи на всички възможни правила, Нормѐн?

Тя кимна.

— Абсолютно и както казах, Луде, наистина оценявам, че ти…

— Да, да, достатъчно за това. Имаш половин час, после като се наям, трябва да получа нещата обратно. Днес Сюнесон шефства долу при иззетите вещи, сигурно си го спомняш.

— От персонала от Нормалм, да. Известно време работеше като дежурен офицер.

— Добре, значи няма да има проблеми. Просто се усмихни и му помахай… Заради прилива в обедната почивка коридорите ще са пълни с минаващи хора. Но Сюне е твърде стиснат, носи си кутия с обяд. Не иска да изпуска конните надбягвания по обед…

Рунеберг се наведе напред и предпазливо ѝ подаде сгънат брой на „Метро“ над масата за кафе.

— Тук ще намериш всичко необходимо…

— И си напълно сигурен, че ще бъде там?

— Да, проверих в протокола от изземването, след като ми се обади.

— Чудесно!

За момент не знаеше какво да каже. Без дори да е ставало въпрос, тя знаеше почти със сигурност защо той ѝ беше помогнал. Рунеберг беше най-добър приятел с Тобе Лунд и кръстник на сина му Йонатан. Същият Йонатан, който с приятелчето си Маркус беше създал интернет фантома МауВеу, чрез когото я бяха тормозили месеци наред: разпространяваха слухове и клюки за нея по нета, дори я накараха да повярва, че Хенке е в сериозна опасност, чак докато тя най-накрая разгада каква беше работата и сложи край на маскарада.

Естествено, трябваше да вини главно себе си, тя беше тази, която започна връзка с Тобе Лунд, въпреки че знаеше, че той е женен и има семейство.

Но така или иначе, Рунеберг се чувстваше по някакъв начин отговорен за случилото се.

Тя изведнъж се усети, че съжалява за това, че използва чувството му за вина по такъв начин. Целият този план всъщност беше идиотски от началото до края… Инструкциите на Стигсон бяха кристално ясни:

Докато трае разследването за терористично престъпление, ти, естествено, не трябва да имаш какъвто и да е било контакт с брат си. Повтарям: какъвто и да е било контакт, разбрано ли е, Нормѐн?

Но тя нямаше избор. Беше принудена да се добере до онзи сейф преди следователите на Стигсон да успеят да стигнат до там. Беше нужен само бърз поглед и щом се увереше, че вътре няма нищо, което да влоши ситуацията на Хенке, тя на практика можеше сама да подшушне за съществуването на сейфа. Да бъде от полза на разследването. Или поне така се опитваше да се убеди…

Рунеберг изглежда забеляза колебанието ѝ.

— Тръгвай, Нормѐн, часовникът тиктака, а храната ми пристига…

Към тях се приближаваше сервитьорка с тежък поднос и Ребека стана, преди младата жена да бе стигнала до масата им. Докато се изправяше, грабна бързо вестника от масата и го напъха в чантата си.

— Благодаря отново, Луде, наистина съм…

Той се усмихна и сви рамене.

— Няма проблеми, Нормѐн, а сега тръгвай.

— Между другото… — засмя се той, след като тя направи няколко крачки към изхода. — Ако всичко отиде по дяволите, ще ми трябва нова работа и в такъв случай очаквай да ти се обадя…

Три минути бърза разходка беше всичко необходимо, за да стигне до входа за персонала.