Андерш Моте - Измамата

После изведнъж последваха нови изрезки, такива, които не си спомняше:

За трета поредна седмица се съобщава за смущения в компютърните и мобилните мрежи. Отнася се главно за операторите 3 и Телиа, но и други са засегнати…

Три килограма плутоний от секретен шведски проект от Студената война наскоро са били предадени на САЩ. „Няма да бъде използван за военни цели“, обещава министърът на външните работи…

ЕС принуждава Швеция да приложи Директивата за съхранение на данни!

Заглавията изчезнаха и бяха заменени от лаконични текстови съобщения:

Входящо съобщение, 03/04 09:55:

Смених си работата, това е новият ми номер. Обади се! /Бека

Входящо съобщение, 12/04 14:55:

Защо не си вдигаш телефона? /Бека

Входящо съобщение, 02/05 16:39:

Отново ходих до вас и ти звънях. Телевизорът беше включен.

Защо не отвори? /Бека

Изходящо съобщение, 06/05 22:02:

Хей, Мангелито, върна ли се? /HP

Входящо съобщение, 14/05 21:13:

Какво става с теб, Хенке? Добре ли си? Моля те звънни ми! /Бека

Изходящо съобщение, 15/05 03:11:

Манге, обади се, трябва да говорим пронто! /HP

Входящо съобщение, 23/05 18:36:

Моля те, Хенке, отговори!!! /Бека

В мига, в който осъзна, че четеше собствения си есемес трафик, текстът изчезна от монитора и бе заменен от движещи се образи.

Добре позната фигура, която отмъква чадър от торба.

CUT

Кортеж конници по улиците на Стокхолм.

CUT

Облечена в черно фигура върху мотопед.

CUT

Цивилен полицейски автомобил, който се преобръща на slow motion.

CUT

Горяща къща в гората.

CUT

Мършоядни птици, кръжащи над пясъчни дюни.

И накрая:

Силуетът на възрастен мъж с шапка, който се открояваше на фона на покрита със сняг горичка, пълна с примигващи фенери.

Внезапно екранът почерня. Но HP все още не можете да отлепи поглед. Стоеше неподвижно пред монитора, затаил дъх и чакаше. Когато съобщението най-накрая се появи, той за малко да се напикае:

Тя трябваше, разбира се, да опита да се свърже с него, той все пак беше неин брат. Трябваше да каже на Стигсон да вземе проклетия си правилник и да си го завре в…

Но всъщност вече беше опитала. Дебна го почти цяла пролет, звъня му, писа му и няколко пъти тропа по вратата на апартамента му. Той беше там, знаеше го. Жилището миришеше на обитавано, а не на застояло, както през месеците, докато той беше заминал.

От улицата на два пъти бе забелязала примигваща светлина от телевизор горе в апартамента, но той въпреки това не беше отворил.

Освен това по някое време през зимата явно беше сменил бравите, защото резервните ѝ ключове вече не пасваха. Беше ѝ ядосан. И тя знаеше точно защо…

Не одобряваше контакта ѝ с Таге Самер. Той знаете много добре защо тя харесваше стария мъж, и именно поради същата причина Хенке беше принуден да го ненавижда, без дори да му даде шанс.

Чичо Таге напомняше за татко…

Но макар че Хенке беше твърдоглав идиот, тя беше задължена да му помогне.

Да направи каквото можеше, за да го спаси от него самия.

Тя изнамери номера в тефтерчето, поколеба се няколко мига и накрая го набра.

Беше идиотска идея. Но нямаше избор…

Той отговори след първия сигнал:

— Охранителен отдел, Рунеберг!

— Здрасти, Луде, Ребека е. Сори, че ти звъня толкова късно, но заложих на това, че работиш…

— Ама здравей, Нормѐн! М’да, светнали сме нощните лампи и работим по тъмно. Затрупани сме до шията, както знаеш. Да не би да звъниш, за да кажеш, че си размислила? Копнееш да се завърнеш в кораба-майка?

Гласът на Рунеберг звучеше точно както обикновено, което направи продължението малко по-лесно.

— Не, не съвсем. Все още обмислям предложението — излъга тя. — Исках да те помоля за една услуга, Луде… Малко деликатна.

— Ммм.

Стори ѝ се, че чу офис столът да изскърцва, докато той изпъва едрото си тяло.

— Става дума за брат ми…

— Обади ми се на мобилния след десет минути — интонацията му незабавно зазвуча съвсем различно.

— К-какво…

Но той вече беше затворил.

За трети път през последните пет минути той надзърна предпазливо през щорите и се взря надолу към сумрачната улица. Всичко изглеждаше спокойно, но въпреки това знаеше , че го наблюдават. Сто про, абсолютно сигурно, никакво съмнение…