Ридли Пиърсън: Подводни течения

Лу Болд не можа да се постави в мислите и разума на убиеца. Много искаше да стори това, но той беше не психолог, а полицай. Единственият начин да узнае трагичното и гротескното, случило се тук, беше чрез цветните снимки в този пакет и факта, че този ключ подхожда на тази врата. Трябваше още да разглежда снимките. Мразеше ги, а още повече ненавиждаше тяхното въздействие върху самия него. Презираше и това животно, което е било тук преди него. Той не можеше да възприеме мисълта, че убиецът може да бъде нормално човешко същество въпреки аргументите на Дафи. Мразеше и тази работа. В сърцевината на неговата неудовлетвореност беше задължението да разкрива личния живот на хората. Убийството — мислеше си той, — е случай, когато се затваря един пакет и се излагат на показ интимните нюанси и секрети, които хората биха искали да скриват през целия си живот. Поради липса на достатъчно време, за да се погребат тайните, жертвата остава демаскирана, страшно уязвима, съвсем естествена. Дали Черил Крой е искала някога всички да узнаят за вибратора на нейната масичка? Едва ли! Дали тревите, скрити в хола, я правят по-малко човешко същество?

Болд поддържаше постоянен резерв от кафяви хартиени торбички в левия джоб на спортната си дреха, а в десния — хирургически ръкавици. Той постави чифт ръкавици на ръцете си, за не оставя отпечатъци. Предполагаше се, че убиецът е носил подобни ръкавици — Болд помисли за него, преди да завърти топчето на вратата.

Той влезе първо в кухнята. Нахлуваше в нейната интимност. Разполагаше с фотоси и доклади. Затвори вратата и погледна наоколо.

Кухнята изглеждаше чиста и спретната. Той си отбеляза наличието на трохи от хляб в умивалника от неръждаема стомана. Дръжката на хладилника все още задържаше тъмната маска на черния прах, използван за откриване на отпечатъци. Болд отвори хладилника и видя неговото неособено голямо съдържание: зеленчуци, йогурт, истинско масло, мляко, кашкавал, майонеза, горчица, половин бутилка от скъпото вино „Калифорнийско шардоне“, туршия, кетчуп, прясна паста и грейпфрут в дъното. Нямаше месо. Фризерът съдържаше пакет френски зелен фасул и няколко комплекта диетична храна за вечеря. Тук също нямаше месо. Полупразна, замръзнала форма за лед. Той си записа сроковете за годност на млечните продукти и затвори двете врати. Може би данните за годност ще дадат някаква идея за времето на последното пазаруване. Може би ще се намерят и касови бележки в пазарската чанта, ако ги е съхранила. Шкафовете бяха хубаво подредени и чисти. Тя е използвала предимно преподсладени тестени храни, ориз, кифли за закуска, но очевидно не е харесвала консервирани храни. Имаше и кафеварка за „еспресо“, микровълнова печка, кафемелачка и тостер за две филийки. Той отбеляза само наличието, но не можеше да бърка вътре с ръка. Забеляза също, че на прозореца над умивалника липсваха завеси. Надзърна навън в постоянно движещата се мъгла — искаше да узнае кои къщи се виждат от този прозорец. Много възможности имаше да се наблюдава прозореца. Отбеляза това върху картата на Ла Моя.

Прозорецът на долния етаж, който беше намерен отворен от колегите на Крой, се оказа част от малка баня, пъхната под стълбището на гърба на кухнята. Под умивалника намери дамски превръзки, някакъв вид препарат за почистване и тоалетна четка. Ножички за нокти, аспирин и прах за зъби имаше в аптечката. Върху ръба на клозетната чиния откри две капки урина и косъм от пубиса, което показваше ползване от мъж. Болд записа бележка и я загради с кръгче.

Той приемаше, че знае кого търси. Научният център за поведение на ФБР в Куантико, Вирджиния, беше създал психологически портрет на убиеца, следвайки данните за втората жертва Ян Редик през май. Въпреки тайнствения рекорден успех и точност на НЦП-профилите, много колеги на Болд малко им се доверяваха, разчитаха повече на своята професионална интуиция. Въпреки всичко Болд ги смяташе за полезни. Престъпникът беше бял, на възраст между двайсет и пет и трийсет години, изтощен, живееше сам или с един родител, първороден син или единствено дете, страдаше от безсъние, ползваше транквиланти, носеше сини джинси и баскетболни гуменки. Трудността на този профил беше в радиуса от три мили около езерото Грийн Лейк. Това представляваше огромно пространство. През последните шест седмици двама детективи покриваха напълно четири проучвателни сектора, а оставаха двайсет и седем.

С откриването на урината, Болд може би имаше в ръцете си нещо вече. А може би не!