Ридли Пиърсън: Подводни течения

— Глупости! — Крамер се изплю навън и натисна педала.

Високите скорости изнервяха Болд. Той изплю дъвката и пристегна колана на седалката. Това амбицира Крамер още повече — той тръгна по-бързо.

— И така, Йергенсен получава куршум и бива убит за това, че не съм направил нещо, което е било мое задължение!

— Не можем да бъдем сигурни в това! — Болд го коригира.

— И наистина изглежда така! И вие, и аз знаем, че нямахме много данни за Йергенсен. Ако Дафи не беше огласила доклада, може би той щеше да бъде все още жив. Беше просто малшанс, че той отговаряше за описанието на убиеца толкова добре.

— Това не беше грешка на Дафи. Профилът беше работа на ФБР. Някои от нас имаха достъп до него, включително и ние. Всеки от нас би могъл да го подхвърли на пресата. Който и да го е направил, човекът е убит, но аз мога да ви гарантирам, че не беше Дафи.

— Вие винаги я защитавате. На какво се дължи това? Защо един щастлив семеен човек като вас винаги би й се притичал на помощ?

Болд го погледна и каза твърдо:

— Щастлив сте, че се движим със седемдесет мили в час, Крамер!

— Вечно непримиримият полицай! Ей, Болд! Не мога да го възприема. Не от вас! По-скоро бих възприел имиджа на един джазов музикант.

След тези думи на Крамер, Болд завъртя копчето на радиоприемника, за да го изключи, но така силно, че го счупи. После го погледна в ръката си.

Крамер се затюхка подигравателно:

— Това е за сметка на твоята заплата, не на моята.

Болд се намръщи. Детска игра. Крамер винаги сочеше най-лошото у него. Болд разтриваше корема си. Много болки имаше от август насетне, а през последните няколко седмици виждаше кръв в изпражненията. А сега и смъртта на Йергенсен тежеше върху неговото съзнание. Този човек беше откраднал един телевизор, и доколкото Болд знаеше, това беше цялото негово престъпление. Затова те всички присъстваха на делото. Всякаква връзка с други факти извън кражбата беше спекулация на жадната за сензация преса.

Крамер премина на средната лента и понижи скоростта. Дъждът попрестана и той превключи чистачките на работен режим с интервали.

Предното стъкло срещу Болд стана още по-мъгляво. Беше отвратително.

— Ние всички сме за съд заради Йергенсен!

— Сега пък това… — каза Крамер.

— Да, това! — потвърди Болд, като кимаше бавно с глава.

Северозападната част на Седемдесет и четвърта улица, на разстояние около три квартала от Грийн Лейк, беше тиха, тясна, стръмна, очертана от плътно построени къщи, някои от които преустроени като апартаменти. Мъничко островче на кръстовището служеше за принудително намаляване на скоростта. Паркирали коли имаше само на лявата страна. Мрежата от електрически жици приличаше на черна паяжина. Болд би искал жиците да минават под земята. Те дразнеха окото.

— Това ли е? — попита Болд.

Те паркираха срещу бледозелена двуетажна къща с входна алея от лявата страна.

— Да — отвърна Крамер.

— Не бързайте! Дайте ми доклада за първоначалния оглед.

Крамер перифразира и започна да чете:

„Име на жертвата: Черил Крой. Тя не се е явила на работа и не е викала лекар. Работи като юридически помощник — изпълнителен секретар. Двама нейни колеги: Гейл Лъмбард, друг секретар, и Ричард Райс, дошли да проверят.

Това беше в понеделник, в пет часа и четиридесет и пет минути след обяд. Забелязали колата на жертвата паркирана под навеса и се доближили до задната входна врата, която се оказала заключена. Предната входна врата също била заключена. Тогава заобиколили къщата и Райс забелязал отворен прозорец на задната страна. Стъпил върху кофата за боклук, за да стигне нивото на прозореца. Помирисал, за да открие евентуално разлагане. Не е докосвал стъклото, нито рамката на прозореца. Лъмбард се обадил по телефона до езерото. Полицейският патрул е пристигнал малко след обаждането и е взел показания от двамата, Лъмбард и Райс. Поради близостта на Грийн Лейк и предишните убийства, отговорният служител се е въздържал да влиза вътре и е позвънил в отдел «Убийства». Нашите хора пристигнаха и установиха цялата обстановка на престъплението, включително собствеността. Те откриха още два отворени прозореца, и двата на втория етаж.“

Крамер напомни и за фотокопията, приложени към докладите: един от северната, другия за източната страна на къщата.

— Колко са били отворени прозорците? — попита Болд.

— Не е написано. Аз не бях тук.

Болд си записа нещо.

— Казахте, че колегите й са дошли тук в понеделник?