Ридли Пиърсън: Подводни течения

— Ако е имало такива, те вече са при нас. Взехме шест отделни торбички с проби от главния вход и задната врата, вътрешни и външни, от стълбището и няколко от спалнята.

— Добре!

— О, има още нещо! — каза Крамер, като обръщаше страниците назад.

Болд погледна към него. Крамер имаше лунички по лицето, светлозелени очи и златисто-ръждива коса. Той изглеждаше като нещо повече от звезда от филмите на Уолт Дисни.

— Ла Моя — продължи Крамер, — забеляза някаква странна миризма във въздуха, миризма на лекарство. Беше познато за него, но не можа да открие източника. Техниците на Док Диксън също отбелязаха такова нещо, но никой не го откри.

— Миризма на лекарство?

— Така казаха.

Болд кимна с глава след този отговор.

— Аз ще се поразходя наоколо и след няколко минути ще вляза вътре. Имате ли ключ? — Крамер му подаде ключа. — Ще ви се обадя, като свърша.

— През задната врата. Ние всички използвахме задната врата. Тя беше затворена на глухо. Главната входна врата беше на нощно резе — добави Крамер. — А аз ще се закотвя някъде и ще ви чакам.

— Не зная точно колко време ще ми трябва — каза деликатно Болд.

— Няма значение. Ще чакам. Ако някой има нужда от мен, ще ме потърси по радиотелефона.

Болд видя как Крамер изтегли изпод предната седалка сутрешния вестник и го разгъна на спортните страници. Крамер знаеше всичко, което можеше да се научи за професионалните спортове.

— Мога ли? — помоли Болд.

— О, разбира се! — каза Крамер, като погледна над очилата, които беше вече поставил. Подаде на Болд схемата и дебел кафяв плик с фотоснимки.

— Боже мой! — каза Болд по повод тежестта на плика.

— Нали ви казах, че направихме много снимки.

Болд затвори вратата на колата и тръгна към къщата.

Той потърси схемата и намери фотокопие на плана на етажа, който беше скициран от Ла Моя. Спалнята се намираше в задната част на къщата на втория етаж, а долу беше холът с директен вход и единственото стълбище. Болд изследва първо външната обстановка на къщата. Две от пердетата бяха частично дръпнати. Той искаше да провери дали може да се види нещо отвън. Но не би могъл да узнае, ако не се върне, когато се стъмни, за да може осветлението да бъде същото, каквото е било за убиеца. През изтеклите след двадесет и девети април месеци бяха убити осем жени в района на Грийн Лейк. Черил Крой беше деветата. Всички бяха убити по вечерно време. Много често беше чел в докладите на местните патрули: няма нарушители на обществения ред в района около Грийн Лейк — няма кражби, неприлични прояви, ексхибиционизъм, клептомания или фетишизъм. Знаеше достатъчно добре, че маниакално-експулсивно поведение често води до по-отчаяно престъпление. Крадците най-много прибягват към това. Но нищо нямаше до сега. Болд обходи целия квартал, като се спираше до всяка къща и проверяваше изгледа към къщата на Крой. Започна да пада тежка влажна мъгла, но той не обръщаше внимание, само вдигна яката си. Не можеше да се нарече ръмеж, но тази мъгла беше типична за есента. Въздушните електрически жици заблестяха. Образувалите се върху тях водни капки падаха върху улицата. Докато изкачваше височината, почувства болки в лявото бедро и дясното коляно — резултат на контузии от времето на студентския футбол. Като отиде по-нататък, той загуби погледа към къщата на Крой.

Разходката из квартала му отне около петнайсет минути. Когато стигна отново до къщата, палтото му беше вече влажно, косата — на тъмни кичури. Хвана себе си, че си подсвирква „Синия монах“. Той изследваше първо екстремния периметър на малкия парцел, като вървеше покрай ниска ограда с поглед, насочен надолу. Почвата все още не беше толкова влажна, че да остават видими стъпки — нещо, което трябваше да избегне на всяка цена. Не намери нищо. После намали радиуса с няколко крачки и започна ново обхождане. На два пъти се спря, за да обърне капачка от бутилка, после клечка от сладолед. Изглеждаха безцветни и стари. Вероятно малко бяха полезни, но не и безполезни. Нищо, което е намерено до местопрестъплението, не може да бъде безполезно. Застана пред някакъв кучешки екскремент и си отбеляза върху картата на Ла Моя, нагъната вече от мъглата. Написа в основата на страницата: „Галеник“?

Тези обиколки му отнеха още петнайсет минути. Нито един път не вдигна очи нагоре, за да види какво прави Крамер. Болд разтвори празен пакет цигари „Марлборо“, стъпкан във влажната земя, показващ също възраст и атмосферни влияния. Въпреки това той нанесе бележка върху влажната страница и маркира мястото върху картата. В бележката се казваше: „Кой е пушачът?“. Освен това намери скъсана и зацапана с кал връзка за обувки, градинска лопатка, два памучни парцала, видимо използвани за полиране на синя боя, и пет угарки от „Марлборо“. Всички тези неща не изглеждаха достатъчно нови, за да имат някакво отношение към убийството, но бяха грижливо описани и маркирани върху картата. Болд подчерта „Кой е пушачът?“ пет пъти. Той пъхна кафявия плик с фотоснимките в панталона си отзад на кръста и ги закри със закопчаното си сако. Извади плика оттам едва след като успя да отключи вратата на кухнята. Пантите на вратата бяха много шумни. Погледна вътрешността на къщата: нормална кухня и нормална къща и в нормално съседство, но нещо отвратително беше станало тук. Затова и той виждаше…