Ридли Пиърсън - Подводни течения

Болд промърмори нещо и придвижи стола си, подготвяйки се за интервюто. Минута по-късно Джери Клайн беше вече седнал с бележник в ръка. Изглеждаше неспокоен. Болд беше доволен от това. Клайн отметна падналия на очите перчем със зацапани с мастило пръсти и започна:

— Позволете да изясня нещо, господа! Аз съм на ваша страна, ако може да се говори за страни в случая. Моето твърдение е, че такива съществуват и линиите са съвсем ясно очертани. Моят интерес е да развия фактологическа база, с която да подкрепя теорията за разрушителния ефект на лошото поведение на медиите върху прилагането на закона, както върху обществото като цяло. Като казвам това, би трябвало същевременно да поясня, че причината за такова пристрастно поведение са проведените интервюта и моите проучвания с другата страна, но не по този случай, представете си — въпреки че беше планиран — и, следователно, аз търся начин да субстанциализирам противоположната гледна точка. Ако успея да свърша добра работа, ще публикувам всичко в тримесечното списание „Журнализъм“, което се радва на ограничен национален тираж.

При това Шосвиц и Болд си размениха по един многозначителен поглед, а Клайн продължи.

— Има много примери, когато така нареченото пълно проучване от страна на пресата преутвърждава Първата поправка като почиства високите кръгове на плевелите от корупцията. Аз не съм защитник на цензурата, но ако разбирам добре случая Йергенсен, една жадна за сензации преса може по същество да бъде отговорна за смъртта на невинен човек.

— Не съвсем невинен! — вметна Болд.

— Добре, съгласен съм! Прекрасно! Да започнем с вас, детективе!

— През уикенда в „Деня на труда“ Йергенсен беше арестуван за кражба с взлом. Един от патрулите го хвана с откраднат телевизор. Неоспоримо доказателство. Хванат на местопрестъплението, може да се каже. Той открадна апарата, ние го хванахме. Така започна цялата история.

— Съвсем точно! — допълни Шосвиц, като обработваше рамото си с ръка. — И от там всичко излезе извън контрол.

— Но не веднага — поправи го Болд. — Не стана за една нощ. Наистина нещата имаха своето логическо развитие. Те просто рикошираха в нас.

— Бихте ли обяснили това, моля? — помоли Клайн.

Болд вдигна рамене.

— Йергенсен беше доведен тук, в центъра на града. Стандартна процедура. Беше записан в „Кражби с взлом“, беше регистрирана и кражбата. Йергенсен не можеше да си позволи адвокат, затова беше назначен обществен защитник.

— Не е ли твърдение на полицията, че масмедиите и печатната преса са се намесили директно с искане за съдебен процес?

Болд погледна към Шосвиц, който кимна леко:

— Мисля, че най-добрият отговор на такъв въпрос е: „Без коментар“. Вие можете да направите собствени заключения, господин Клайн. Правилно? Това е доста чисто изявление… А сега извън записа… ние трябва да поддържаме нашите отношения с пресата, и за отговорността пред обществото да не споменаваме имена. Защо да не ви поставим в течение на нещата, пък вие да звъните, да се поинтересувате. Във всеки случай, това е по-доброто решение и за вас. Преди всичко ние сме непосредствени участници.

— Хората от пресата, които интервюирах, не бяха толкова предпазливи, лейтенанте! Аз се надявах…

— Нашата работа е да арестуваме престъпници, нали? — прекъсна го Болд. — Да поддържаме сигурността на улицата, сигурността на града. Ние нямаше практиката да примамваме или да подтикваме. Това, което казва лейтенант Шосвиц, е, че ние ще ви дадем последователността на събитията, която доведе до застрелването на Йергенсен, а заключенията, изводите, формирането на становища е по-добре да оставим на вас.

Клайн изглеждаше малко озадачен.

— Мислех, че вашето управление е объркано във връзка с това?

— Нали не се записва? — попита Болд за сигурност и почака за потвърждение.

— Да, разбира се! — Клайн вдигна молива си демонстративно.

— Моето лично мнение е, че пресата прекрачи извън своята сфера. Те създадоха атмосфера на „лов на вещици“, в резултат на което загина човек. Много важно е да се помни, че ние, като полицаи, четем вестници, гледаме телевизионните новини също. Ние сме неразделна част от обществото, на което служим. Ако пресата постави на преден план някаква идея, мнозина от нас, полицаите, се хващат за нея също. Това често се пренебрегва. Хората едва ли не смятат, че ние, униформените, обитаваме някаква „Кристална кула“. Забравят, че и полицаите се връщат у дома при жените и децата си, хранят кучето, включват радиото, отварят бира. С униформа или без униформа, полицаят е ваш съсед.