Ридли Пиърсън - Подводни течения

Лейтенантът размаха списъка. Те се бяха върнали към обичайната си работа, все едно че Клайн никога не беше идвал.

— Целият ни състав беше там. Нищо особено не направиха. Прав ли съм?

— Трябват ми повече хора.

— Какво бихте очаквали?

— Борба!

— Този път не! Капитанът е на наша страна. Както казах, той наистина иска да се изчисти този въпрос. Ще продължаваме да понасяме глупостите на пресата, докато не се разгърнем. Така ще вземем каквото ни трябва. Не ни достигат детективи. Знаем това и двамата. Казаха ми, че могат да ни заемат двойка оперативни служители — момичета от „Особени нападения“. Ще ги използваме за всички задачи от начало докрай. — Шосвиц помисли за момент и продължи. — Ще работим по същия начин, както по-рано: всичко минава през вашите сътрудници, сетне през мен. Ще работим прецизно и бавно, Лу. Без прибързване! Пресата все още има профила на Научния център, разбира се! Обстановката ще се нажежи, щом арестуваме заподозрени. Аз съм се уговорил за помощ от ФБР по осигуряване на безопасността в случай на нужда. Те ще помогнат, както винаги. Научният център е готов да осъвремени профила на убиеца, ако ние поискаме. Не са работили по него след номер три. Какво мислите вие по този въпрос?

— Въз основа на това, което току-що видяхме?

— Да!

— Аз ще напиша всичко и ще го предам на Дафи. Нека тя позвъни. Ако тя съзре нещо ново, нещо полезно, може би си струва да опитаме.

— Вие обаче не изглеждате много добре, прав ли съм?

— За втори път ми казвате това, лейтенант. Трябва ли да изглеждам много по-добре?

— Лу, мислите ли, че хората отвън са опасна тълпа? Нищо ли не видяхте? — С пристигането си Болд беше атакуван от пресата. — Повечето от тях ви очакват пред гаражния вход. Пресгрупите са големи. Те всички ще се нахвърлят върху нас, и по-специално върху вас. Имайте предвид това. Противният външен вид не помага. Изглеждате така, сякаш някой ви е прегазил. Чувате ли какво казвам?

— Чувам!

— Сигурен ли сте?

— Да.

— Да не би да не сте си доспали?

— Фил…

— И така, аз току-що взех решение. Голям натиск упражниха върху нас канцеларията на кмета за смяна на екипа. Сигурен съм, че разбирате. Лично аз считам, че това е глупава идея. Навлязохме дълбоко в работата и плановете са добри; реорганизираме работите, защо трябва да започваме всичко отначало. Това е абсурд. В същото време…

— Разбрах мисълта.

— Правилно. Добре. Дотолкова, доколкото можех да бъда ясен!

— Перфектно!

— И така, какво още, освен да задвижим тези неща? — Шосвиц размаха отново списъка.

— Имаме две момчета, които работят върху това. Ще разговарям с Дафи, а привечер ще се върна в къщата на Крой, за да продължа.

— Капитанът мисли за използване на оня, смахнатия.

— О, боже!

— Той помогна в Калифорния.

— В Калифорния никнат смахнати като гъби след дъжд. Имаше и предимството, че живее там. — Болд правеше аналогия, като мислеше, че Шосвиц би могъл да я разбере.

— Просто ви предупреждавам.

— За бога, не! Борете се докрай, моля ви! Кажете за цирка. Мислите ли за помощ от ФБР?

— Същите правни проблеми съществуват, както преди: докато има нарушения на държавната линия, или нещо подобно, те трябва да останат като съветници.

— Луда система, понякога.

— Може и така да е. Подстрижи се също! — каза Шосвиц.

— За кого става въпрос? — Болд подхвърли саркастично, смятайки, че е забавно. Той знаеше само стари шеги.

— Хей, има ли някой? — Болд почука на отворената врата.

„Влезте, отворено е!“ — беше написано с боя на дървен плакат, който се наблюдаваше от малкия керамичен Чарли Браун върху ъгъла на нейното бюро.

— О! Вие самият! — каза тя.

Дафи Матюс изглеждаше като човешка версия на чистокръвна кентъкска порода: добре охранена, аристократична, природно здрава. Тя притежаваше благоразположението на Светия покровител и очарованието на южно момиче — отличителна черта, наследена заедно с тъмния цвят на кожата от нейната баба по майка, родена и отгледана в Кентъки. Дафи лесно общуваше с хората, с което се обясняваше частично и нейният успех като клиничен психолог и изключително пълен социален алманах.

— Затворете вратата, ако желаете! — добави тя, като забеляза неговия предупреждаващ поглед.

Стана и хвана вратата, преди да се затвори. Те стояха доста близо един до друг и не изглеждаше, че го вижда добре.

Тя попита:

— Какво ще кажете за чаша чай? Видът ви показва, че имате нужда.

Той знаеше по-добре и поиска кафе. Дафи не одобряваше кафето, въпреки че сутрешният й чай съдържаше повече кофеин.