Вал Макдърмид - Преследвачът

— Тогава си новак в града, а? Не звучиш като местен.

— От североизток съм — каза той внимателно.

— А, това обяснява всичко. Едно хубаво момче северняче! — възкликна Йън, имитирайки акцента на Мерик.

Той от своя страна усети как усмивката му се стопи.

— Значи ти си редовен клиент тук?

— Никога не пропускам. Това е най-добрият бар за моя тип момчета — подхвърли Йън и му намигна дяволито. — Мога ли да те почерпя една напитка, Дон?

Потта се стичаше по гърба на Мерик, но той не можеше да промени нищо при жегата, която го душеше в бара.

— Ще взема още една от тази — склони той.

Йън кимна и се завъртя към бара, като използва тълпата около тях като извинение, за да се притисне по-плътно до Мерик. Мерик се бе втренчил към залата със стиснати зъби. Забеляза, че един от другите детективи от екипа го държи под око. Неговият колега му намигна странно и му изимитира нещо, помпайки с пръста на едната ръка към свития юмрук на другата. Мерик се обърна и се оказа лице в лице с Йън, който вече го бе обслужил.

— Хей, симпатяго, значи дойде да потърсиш малко забавление чак от далечния Север?

— Проучвам обстановката — оправда се Мерик.

— Каква е ситуацията при вас в Нюкасъл тогава? — попита Йън. — Позамряла? Или има избор за всякакви вкусове?

Мерик сви рамене.

— Не знам. Не съм от Нюкасъл. Роден съм в едно малко селце нагоре по крайбрежието. Това не е място, където можеш да бъдеш себе си.

— Разбирам те — подкрепи го Йън, като сложи ръката си върху тази на Мерик. — Е, Дон, ако искаш да проявиш себе си, дошъл си точно където трябва. И си намерил най-подходящия човек.

Мерик се молеше ужасът, който го сковаваше, да не е изписан на лицето му.

— Тук май е доста оживено — подхвърли той.

— Ако искаш, бихме могли да отидем на някое по-тихо местенце. Има една специална стая ей там, отзад, където музиката не е така силна.

— Не, тук се чувствам добре — побърза да каже Мерик. — Честно казано, музиката ми харесва.

Йън се премести напред така, че тялото му се надвеси над Мерик.

— Ти по какво си падаш, Дон? Отгоре ли обичаш да си, или отдолу?

Мерик се задави с бирата.

— Моля? — задъха се той.

Йън се засмя и разчорли косата на избраника си. Светлосивите му очи проблясваха лукаво, докато гледаше Мерик.

— Ама ти наистина май си самата невинност! Това, което искам да кажа, е какво харесваш най-много? Да го вкарваш или да го поемаш?

Ръката му се плъзна надолу по панталоните на Мерик. Точно когато детективът си мислеше, че е на път да бъде опипан така, както само жена му някога е правила, ръката на Йън се плъзна настрана, за да погали задника му.

— Зависи — успя да изграчи той.

— От какво? — прояви любопитство Йън и услужливо се присламчи толкова близо до Мерик, че той можеше да усети ерекцията на ухажора си.

— Зависи от това, доколко имам доверие на човека, с когото съм — отвърна ченгето, като се опитваше отвращението да не проличи в гласа или изражението му.

— О, на мен можеш да разчиташ. Ти също ми изглеждаш благонадежден тип.

— Съгласието няма ли да е малко обезпокоително? Все пак ние не се познаваме добре. А и при положение, че серийният убиец скита наоколо? — попита Мерик и се възползва от възможността да върне празната си бутилка на бара, за да мръдне леко от настоятелното тяло на Йън.

Йън му се ухили нагло.

— Защо трябва да се страхувам? Тия типове заемат високо положение в обществото и не киснат в места като това. Очевидно е, че оня откачен копелдак не ги прекарва тук.

— От къде знаеш?

— Видях снимките във вестника. Никога не съм видял нито един от тях на нашата територия. А, вярвай ми, аз я познавам много добре. Така разбрах, че и ти си ново парче в града — поясни Йън и отново се присламчи до Мерик, за да пъхне ръка в задния му джоб. Пръстите му попаднаха върху твърдите извивки на белезниците. — Ей, ама това изглежда вече интересно! Започвам да си представям как чудесно можем да се забавляваме двамата!

Мерик се напъна да се засмее.

— Ами ако съм убиецът?

— Е, и какво от това?! — попита Йън самоуверено. — Не съм от тоя тип мъже, по които си пада оня шибан смахнат. Той обича прикритите хомосексуалисти, а не расовите мъжкари. Ако попадне на мен, със сигурност ще иска да се чука, а не да убива. Освен това хубавец като теб няма нужда да убива, за да чука някого.

— Е, добре, може и така да е. Но как мога да съм сигурен, че ти не си убиецът?

— Ще ти кажа как. За да ти докажа, че не съм, ще ти разреша ти да си отгоре тази вечер. Ти ще си активният, а аз — този с белезниците.