Ридли Пиърсън - Твърдо падане

И затвори вратата.

Тя знаеше името от Кам. Истината я порази. Тя вече разбра безмилостната решителност на Кам и се почувства ужасно за нещата, които му бе наговорила. Пак се присви от пристъпа на жлъч в корема си. Той бе влизал в нея, този изверг. Дали не беше вярно това, че чудовището може да роди само чудовище?

— Ти, ко… пеле! — изкрещя тя с колкото сила имаше, докато не свърши въздухът й. Чу вратата на другата стая да се затваря, приглушените им гласове там и разбра, че думите й нямаха никакво значение. Човек като него разбираше само от действие.

Сякаш заминаваха. Чу думата летище и разбра, че нещо трябва да се направи. Веднага!

Незапалената цигара си седеше на пода до коленете й, където я бе пуснала. Пъхна я между устните си и като я опря в тлеещия фас на последната си цигара засмука като обезумяла. Дърпа и дърпа, опитвайки се отчаяно да запали новата, най-сетне тя се запали и тя победоносно вдиша дима.

Работата не бе в това, че й се пушеше. Беше си съставила план. Сега, след като вече знаеше кой е този мъж — след като бе разбрала всичко — бе готова на всичко, за да го спре.

След по-малко от минута колата замина и тя се захвана за работа.

— Носиш ли ги? — попита Дагит Лин преди още тя да е влязла вътре в къщата.

— Да, но… — отвърна тя, ала той веднага я прекъсна.

— Остави ги там. Говоря по телефона. Ще се върна веднага. — Той се върна при телефона и каза бързо: — Извинете за прекъсването. Да. Механиците, точно така. — Той я погледна. Тя го гледаше втренчено, учудена от енергичността му. Той й посочи да остави книжата, които бе донесла върху кухненската маса. — Ако някой не се яви на работа тази сутрин… Знам това… Важно е… Да… Ще ви дам два номера. Ако не отговоря на първия, опитайте с втория. Изключително важно е. Може би става дума за един от вашите самолети… Точно така.

Тя не очакваше да го види толкова оживен. Мислеше си, че ще завари отчаян мъж, навярно запил се, свит в някой ъгъл.

— Не ме допускат да участвам — каза той и тръгна право към нейните книжа, от всеки негов жест струеше енергичност. — Отстраниха ме поради лична заинтересованост. Ако отида на работа, ще ме затворят в някоя стая и ще ме разпитват за стотен път. А днес е денят — каза той разтревожено. — Съвещанието. Няма време за такива глупости.

— Мисля, че не схващам — призна си тя и пусна чантичката си.

— От доста време го обмислям — обясни той и прекара пръсти през косата си. За трети път, откакто бе дошла, той погледна часовника си. Нервността му се предаде и върху нея и тя самата се почувства нетърпелива и загрижена. — Виж това. — Той шляпна върху масата бележката, която Корт му бе оставил в деня на отвличането на Дънкан.

— Какво да видя? — попита тя, без да ще, защото не видя нищо.

— Написана е в моя бележник. — Той посочи малкото късче хартия. — Ето името ми отгоре. Дънкан ми го бе подарил миналата Коледа.

— Пак не схващам.

— Аз държа бележника в куфарчето си.

— Е, и?

— Значи Корт се е прецакал.

— Кам…

— Корт поиска от мен да му дам списъците на маршрутите. На срещата в станцията на метрото — той искаше списъците.

— Да… И какво?

— Бележникът бе в куфарчето. Той го е извадил от куфарчето. Значи вече е бил видял списъците. Схващаш ли?

— Не.

— Ако вече е бил видял списъците, тогава защо ще иска да му ги давам? — Той изчака само секунда, преди да си отговори сам. Никога не бе го виждала такъв, плашеше я. — Защото се е нуждаел от това аз да повярвам, че той ще се съгласи на среща на четири очи. Всичко това е двойна игра. Да надхитриш другия — да проникнеш в начина му на мислене. Схващаш ли?

— Тогава защо е искал списъците? Не, не схващам.

— Защото му е трябвал свидетел. Това няма нищо общо със списъците. Той е искал аз — шефът на разследването — да присъствам на смъртта му. Но е написал шибаната си бележка не където трябва, а в този бележник и това ще му струва главата.

— Той е жив? — Тя се хвана за ръба на масата, за да възвърне равновесието си.

— Жив е и още как.

Той разпръсна купчинката свои документи и запрелиства онези, които тя му бе донесла. Извади картата на пистите на LAX.

— Мащабът е много малък, не можем дори да видим парка Холивуд, но можеш да ми повярваш.

Той разрови книжата, намери линийка, измери скалата за милите, сетне измери разстоянието по картата. Посочи й да му подаде солта и пипера.

— Паркът Холивуд е тук — каза той и постави солницата.

— Изобщо не схващам накъде биеш.