Ридли Пиърсън - Верига от улики

Когато тя преглътна, гърлото й се задвижи чувствено. Нещо дълбоко в него се развълнува въпреки разума му. Но разумът победи и не след дълго тя стана от мястото си и си отиде.

Защо, чудеше се той, отново пиейки сам, защо го заболя така силно, когато я видя да тръгва?

Четири дни по-късно Дарт стоеше на тротоара пред главната квартира на Дженингс роуд в компанията на много неспокойния Тед Браг. Той чуваше шума на трафика по Кънектикът ривър. Въздухът на късния август беше като пашкул, който задушава всяко живо същество, което се осмелеше да излезе навън. Дарт би предпочел да остане вътре с далеч не изключителната климатична инсталация, но Браг беше настоял да се срещнат тук, навън, за да може да пуши. Дарт се движеше неспокойно напред-назад в очакване Браг да каже нещо. Появяваха се и изчезваха полицейски коли.

— Направих компютърната анимация и за Ледения човек, както ти казах.

— Ти каза, че ще ти отнеме седмица или две, Бъз — напомни му Дарт, изненадан от бързата реакция на Браг.

— Мотивиран съм — процеди Браг с раздразнение. — Нали изпробвам този софтуер. Налага ми се да реша дали да го купя или не, а и не е евтин! — Той се чувстваше леко шизофренично, непрекъсващото кънтене на вътрешния му глас го измъчваше и му напомняше за недоглеждането му по време на разследването на Ледения човек и сега всичко като рикошет излизаше на повърхността.

— Резултатите са същите — обяви Браг уморено, беше явно разочарован.

Дарт почувства как тези думи го задавят. Същите резултати! Искаше му се да постави това веднага под въпрос, да хвърли съмнение върху разкритията, но явното живо напрежение в погледа на Браг го принуди да замълчи.

— Казваш, че Ледения човек не е скочил? — „Азиатския удушвач“, си каза той наум. „Човекът, който уби жената на Зелър.“ — Ледения човек е бил хвърлен от онзи прозорец? — На Дарт му се виеше свят. — Можеш да го докажеш? — Той се тревожеше, че разкритията на Браг биха могли да доведат до това, че случаят отново да излезе на сцената, и тогава, миг по-късно, какъв ужас би могло това нещо да донесе на Зелър. Няма тайна, която да остане вечно тайна.

Трябваше да напрегне вниманието си, за да чуе какво говори Браг — беше му трудно да се съсредоточи. Дузина вътрешни гласове се бореха за вниманието му. Беше ли той отчасти виновен за смъртта на Стейпълтън с това, че не беше вдигнал шум три години по-рано? Беше ли сгрешил, като прие, че Зелър е бил замесен? „Няма доказателство“, си напомни той.

Браг го сепна:

— Това внушава софтуера, да. Все пак трябва да ти кажа, че това ме кара да се усъмня във валидността му. Не съм много сигурен. Искам да кажа: изпробвах два случая и при два от двата излиза, че момчето е било хвърлено. Майтап ли си правиш с мен? Това по-скоро ми прилича на софтуерна грешка. Имам намерение да се обадя на компанията и да си поговорим малко. Точно сега не ми се ще да се вълнувам прекалено много, Айви. Нека малко проверя сам. Може би има нещо нередно в кода — нещо такова. Както ти изтъкна, разследването на Ледения човек беше нещо много неприятно за целия отдел — да ме вземат дяволите, ако ще съм този, който ще разбута отново тази работа. Ранкин ще ме изгори на клада.

— Доста вярно — кимна Дарт насърчително, сърцето му започна отново да удря силно. Но в душата му гореше безпокойство.

— Нека си спомним ти и аз — обясни Браг с угрижен и покровителствен тон, — че тази проверка започнах на своя глава . Моя идея! Затова нека да изоставим тази работа. Забавлявал съм се и това е всичко — експериментирах със софтуера. Нищо не съм записвал черно на бяло. Това беше за мен някакъв нов софтуер. Така че, освен ако не те е обхванало дивото желание да предизвикаш върху нас двамата божия гняв, аз просто засега ще държа това нещо в тайна. Първите версии на софтуер като тази винаги дават дефекти. Винаги! Обзалагам се десет на едно, че все някак нещата се изпортват. Повярвай ми.

Въпросът действително се свеждаше до вярване , Дарт разбираше, но това имаше много малко общо с Теди Браг. Ставаше дума за доверието в Дартели от страна на публиката, че той ще разследва докрай, въпросът беше в доверието, което отделът гласуваше на своите детективи, беше уважението, което Дарт изпитваше към Уолтър Зелър — своя учител и бивш партньор — и несъгласието му да унищожи човека само заради едното подозрение.

— Компютърен проблем — повтори Дарт с пресъхнало гърло. Той се изкашля.

— Точно така. — Браг отново го погледна, като мълчаливо му предаде: „Не се съмнявай в това“.