Ридли Пиърсън - Верига от улики

Дарт почувства необходимост да изплюе вътрешностите си, да остави на някой друг да се занимава с това. Ледения човек беше Азиатския удушвач — факт, неизвестен никому, освен на Дарт, случаят с Азиатския удушвач оставаше неизяснен — а Уолтър Зелър беше имал най-личната причина да иска смъртта на Азиатския удушвач. Преди три години това беше краят на цялата история. Но сега?

— Имаме ли яснота по въпроса? — попита Браг.

Дарт кимна, гърлото му беше прекалено стегнато и му беше трудно да отговори.

— Това е всичко, на едно мнение сме. — Браг всмукна продължително от цигарата, издуха дима и добави: — Ще ти изпратя копие от първите заключения на доктор Рей относно Стейпълтън. Кръвната токсикология не показва следи от улична дрога, не, нищо, което би ни карало да мислим за каквито и да е наркотици. Освен множеството строшени кости, единственото, което представлява интерес, са няколко следи от убождане от вътрешната страна на левия лакът.

— Редовен наркоман?

— Не, там е въпросът — изрече той нетърпеливо. — Няма нищо в кръвната токсикология, което да наведе на такава мисъл. Може би кръводарител. Кой знае? Може би недостиг на течности — по това време на годината, при тази горещина хората имат такива оплаквания.

— Алкохол в кръвта? — попита Дарт.

— Незначителен. — След малко Браг попита: — Защо, Айви? Защо гледаш така?

— Никакви наркотици, никакъв алкохол? При скачач? — разсъди той с раздразнение. — Виж какво, аз приемам това като добра новина. Ако искаш да размътиш водата, говори сам с доктора.

— Стейпълтън не е скочил, Бъз. Ти самият го каза.

— Това беше, когато се доверявах на този софтуер — напомни Бъз. — Като не се смята проклетият софтуер, ние нямаме доказателства за престъпно действие — всичко, с което разполагаме, подкрепя идеята за чисто скачане. — Той изчака, като че ли очакваше възражение от Дарт. — Не представяй нещата толкова тревожни, Айви. Дай ми възможност да проверя всичко.

— Да, разбира се — измърмори Дарт. Но вътрешно той загиваше. Ледения човек беше убит, доказателството, което му беше липсвало, сега стоеше пред него и го гледаше в очите.

Той остана навън дълго, след като Браг си беше заминал. „Ще има още клане“, помисли си той.

Чу клаксон зад себе си. Обърна се и видя зад волана Аби Ланг. Тя му правеше знак с ръка да се качи.

Когато Аби Ланг му направи знак, той веднага почувства, че тя носи със себе си нови неприятности и започна да мисли как да избегне това, което тя, все едно какво, искаше от него. И все пак, в същото време изпитваше необходимост да я наглежда. Не му се щеше да я остави да отиде прекалено далече сама.

Тя му каза:

— Свидетелката на Ковалски е съгласна да разговаря с мен. — Подаде му адреса.

Вероятно това, което отнемаше едно десетилетие от възрастта й, беше комбинацията от русата й коса и сини очи или безукорната й кожа, но от нея се излъчваше жив младежки ентусиазъм, който клокочеше вътре в нея като врящо гърне. В очите на други това можеше да изглежда наивност, но за Дарт беше повече концентрация на енергия — тя като че ли беше някаква батерия и тази батерия частично разливаше енергията си, когато очите му срещнаха нейните.

Есента не беше далече и първите й сигнали бяха променили цвета по краищата на много листа, въздухът носеше нейния аромат, а слънчевите лъчи изглеждаха по-различни — предметите вече не блестяха, те пламтяха. Видя му се чудно, че досега не беше забелязал нищо от това.

— Малко по на север е от Белвю скуеър — предупреди го тя.

„Лош район“, помисли той.

— За това място не е най-доброто време на деня.

Проектите бяха най-безопасни от изгрев-слънце до единадесет преди обед, защото гангстерската активност се проявяваше късно вечер и децата спяха до късно — упоени от наркотици и изтощени.

Аби се оживи.

— Кажи ми за това. Но тя има желание да говори, така че отивам.

— Две пресечки северно от Белвю скуеър? Бяла жена? Сама? Ти шегуваш ли се?

— Какво е това, мъжки егоизъм или расизъм, господин детектив?

— Не бих отишъл там сам — декларира той честно.

— Е, добре тогава, ще ти правя компания — погледна го тя с крива усмивка, отдръпвайки се от него и отваряйки вратата.

— Не, не, не — запротестира Дарт, като не желаеше да отстъпи.

— Влизай — нареди тя, поглеждайки към групата полицаи, застанали до вратата на главната квартира, — или ще направя сцена.

Погледите им се срещнаха и той почувства, че тя съвсем не се шегува.