Ридли Пиърсън - Верига от улики

По силата на необходимостта Гини също беше част от схемата, като манипулираше и съветваше, и подготвяше улавянето на Мартинсън в капана.

Най-важното беше Дарт да не се остави да бъде разкрит или отвлечен преди завършека на акцията. Да бъде хванат означаваше да се провали.

— Включен и в очакване на инструкции — повтори Дарт.

— Окей, Дарт — изрече Гини, — ето какво искам да направиш.

Удар след удар по клавиатурата Гини безупречно водеше Дарт през един проход в каменната стена, която ограждаше всички тайни и през която тя самата беше проникнала само преди един час.

На екрана заискри в златно и сребърно ROX NET, фирменият знак на „Роксин лаборатории“, последван от поздрав и напомняне за секретност във връзка с възможно разследване от страна на ФБР.

— Влязох — съобщи Дарт.

— Отвори следното — инструктира го Гини, изреждайки цяла поредица от входящи команди, които Дарт да възпроизведе.

Той започна енергично да блъска по клавиатурата. Поради нервност той направи няколко грешки и трябваше да започне отново.

— Почакай — прозвуча разтревожено Гини, сега не й се налагаше да се преструва. — Забелязвам някакво движение в района.

Съгледвачът се обади тутакси:

— Прието. Появиха се светлини.

— Мисля, че търсят тебе, Джо — предупреди Гини със задавен от уплаха глас.

Дарт прие новината двояко: ако идваха за него, значи знаеха, че той е проникнал в техния компютър и знаеха къде да го намерят — всичко това беше много добре, защото Тери Проктор положително щеше да бъде уведомен, но Дарт не можеше да си позволи да бъде хванат.

— Тръгвам — съобщи Дарт.

Той напусна стаята, бързо, единствената му задача за следващите от пет до десет минути беше да се отдалечи от охраната, докато в същото време поддържа възможността за достъп до компютъра. Охранителните компютри на „Роксин“ можеха да открият интервенция на база офис по офис. В момента, в който Дарт беше влязъл в офиса, компютърът беше регистрирал това и предупредил охраната. По подобен начин всеки път, когато някой от охраната използваше своя пропуск, за да влезе в някой коридор или асансьор, Гини узнаваше за това. Резултатът беше вид електронна игра на котка и мишка, като всяка от страните беше в състояние да следи движенията на другата.

Ако Гини беше имала на разположение дни или седмици, за да излезе на глава с охранителните системи, тя може би щеше да успее да заблуди охраната, подавайки фалшиви електронни указания за местонахождението на Дарт и по този начин щеше да му осигури важно преимущество. Но при сегашното положение беше щастлива от това, че въобще можеше да следи някакви движения, а Дарт беше принуден да не стои на едно място. Против охранителния състав действаше дизайнът на сградата, където на всяка крачка доминираше стъклото, защото всеки път, когато светваше коридор или офис, съгледвачът виждаше това и предупреждаваше Дарт за местонахождението на преследвачите му.

Когато влезе на бегом в коридора, Дарт чу предупреждението на съгледвача:

— И-Ю се качва. Повтарям: Илиной-Юта се качва. Ясно?

— Илиной-Юта. Ясно — отговори Дарт, който вече бягаше по коридора в северна посока.

За целите на комуникациите четирите внушителни асансьора бяха наименувани изток и запад, юг и север. Най-близо до паркираната кола беше площадката изток-юг. Дарт се обърна и побягна към стълбите между асансьорите изток-север и се спусна на втория етаж.

Сложният план на сградата работеше против Дарт и в полза на преследвачите му: той беше като плъх в лабиринт, а охраната беше в свои води. При това бяха въоръжени. Дарт се носеше надолу, като от време на време се ослушваше за приближаващи стъпки, в ухото му течеше диалог, като съгледвачът и Гини го осведомяваха за местонахождението на охраната.

В два и петдесет и три сутринта, източно стандартно време, на деветнадесети ноември доктор Ариел Мартинсън беше засечена, когато се включваше в ROX NET от отдалечен терминал в Западен Хартфорд. Гини я дебнеше.

С помощта на обикновен кабелен телефон, който я свързваше с командния автомобил чрез единствената радиочестота на разположение на полицейския отдел на Хартфорд, тя съобщи:

— Рибата клъвна — точно както й беше казано да се изрази. — Кодът е — тя го каза буква по буква — Л-Е-А-Н-М-О-Н-Т.

Гини следеше гърчовете на рибата Мартинсън, докато вторият й преносим компютър, включен в линията от оператора до къщата на губернатора, регистрираше всеки удар на Мартинсън върху клавишите. Гини раздели вниманието си между единия преносим компютър, който следеше охраната, и другия, който следеше Мартинсън. Централният интерфейс на ROX NET използваше и графики, и менюта, което даваше възможност на потребителя да превключва на адреси и функции. Мартинсън очевидно не беше нова в тази работа. Тя действаше бързо и безупречно, като често толкова бързо превключваше избора си, че Гини нямаше време да го прочете, въпреки че нейният компютър го записваше.